Коледен ти

Знаеш ли Коледа е... чудех се кой от нас ще пише пръв ... чудех се какво ще си кажем...
говорим за времето.. като че ли сега се запознаваме и нямаме какво да си кажем... с времето установих, че то е всеобхватна тема, тема символ.. можеш да я обърнеш в твоя полза по всяко време... добре, че са и метафорите... аз с теб метафори спрях да използвам отдавна... или ти казвам, каквото имам да ти казвам или въобще не ти го приказвам... и сега ти споделям светогледа си за София... каква е красива, когато е толкова празна, че чак се влюбвам в нея, но единственото, което я дели от съвършенството е всъщност гадната мъгла, от която не можеш дори ръцете си да видиш... и именно на това мое споделяне не очаквах коментар... за тази една година ме научи, че ти нищо никога не коментираш... сякаш не съм го изрекла... но сега ми каза ... каза ми колко поетично звучало ... и то жегна именно това излияние... излияние, което се глася вече не знам кой месец да напиша, и което ще е само №1 от всички 564416876546, които имам в глвата си и може би няма да напиша или споделя на никого камо ли на теб!
И така с тъга в сърцето, когато прочетох твоя коментар ми се прииска да ти покажа по някакъв начин от какъв човек се отказа, от каква жена избяга, от каква личност предпочете да страниш... болно ми е, че изпитах такова силно негативно чувство... болно ми е заради действията ти ... макарм че знам. знам, че нямаше как да се получи... но ти дори не го каза на глас... дори не сподели... едва го показваше дори ... надявам се, че ще го преживея по-скоро ... надявам се, че скоро ще се събудя и няма да си мисля за теб, няма да изпитвам нищо към теб, няма да се връщам в спомените ни като спасение, няма да анализирам своето или твоето поведение, няма да се чудя кога ще се прибереш и дали ще звъннеш, няма да копнея да ме искаш или да мислиш за мен, няма да чакам да харесаш снимката, която току що  качих в ФБ и която е предимно и само за теб да харесаш и това ми стига... няма

От дълбините:

Зрялост

Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...
Прочетете още

Безхаберно изтощение

Мозъка ми е изтощен, изхабен, отпаднал, западнал душата ми два пъти повече, най-вече изхабена.... Знам  защо и това още повече ме вбесява.... омръзнаха ми настроенията, които ме скапват по-бързо от всякога сега искам това, после друго днес ми казваш това, утре друго и пак не е само това.... има и още .... Има и още, защото отново се хвърлих в дълбокото без спасителна жилетка с опит да се науча да плувам и в момента съм на предла на силите си.... скоро и ще се предам, ще се удавя, ако някои не ме измъкне от там, ако не ми подаде пръчката, пояса или просто сламка да се хвана... пласебо ефект, ако щеш..... И не е като да има кой да виня... виня себе си за това, че ми хареса мястото, гледката, водата и фактът, че този път ти си в нея..... Аз се давя, а ти вместо да ми помогнеш да се науча да плувам, да ме извадиш, ме потапяш повече и повече... казваш ми врели- некипели с огромно спокойствие, защото така ти си се научил да плуваш ..... Омръзна ми от самата мен!
Прочетете още
Те ще минат през живота ти като полъх,разхлаждащ влажното ти чело,но аз ще съм Въздухът, който дишаш! Те ще са капчици роса и пръски от вълна в знойната жега,но аз ще съм живата Вода, която пиеш! Те ща са искрици в тъмната нощ,но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее! Те ща са прах, носен от вятъра,но аз ще съм Земята, по която стъпваш,в която са се вкопчили дълбоко корените ти и от която пиеш живителни сокове! В замяна искам само да знам, че го знаеш! Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!
Прочетете още