18!

.....Ииии да вчера станах на 18!!!!! Йеиййййй е да ама и кво от тва?????

В смисъл аз си мечтаех за този ден от 6 години да не кажа и повече и сега никва еуфория...дори не се чусвах празнично L ... да денят си го изкарах мирно така да се каже и a little dreamy + wonderingly ама нищо де то тва е част от плана :D ...

Как мина рд-то ми ами даскало от 7 часа-3 свободни ммм после слетобед слезнах малко да покарам кънки защото много ми се караха но ъви само за 15 минути тъй като леда не ставаше за нищо в това време което беше превъзходно-10-12 С след което се прибрах пеша през парка на свободата като по пътя си взех гадни мазни понички от 6 изядох само 4.....В парка беше доста празно бих казала но пък се нарадвах на играещите малки и големи кучета видях спортуващи малки и големи.....с наближаването на моста които свързва горната част на парк с долна чух далечна тиха но много приятна музика,не виждах от къде идва бях сама в някакъв сумрак нито топло нито студено почувствах се странно ....някак нито сама нито с когото и да било,нито щастлива нито нещастна,в хармония с природата и в мир със себе си.....вече бах в малкият тъмен изрисуван с графити но някак чист и миризлив подлез музиката се усили а мелодията оставаше все така опияняващо подтискаща и караща те да се замислиш за „нещата от живота” и по-скоро за равносметката от изминалите 365 дни...след като излезнах от него забелязах мъж на средна възръст свирещ на китара която беше включил към малка китара но достатъчно мощна че да се чува в двата края на алеята....инстинктивно връкнах в джоба си и първото нещо което пипнах бяха стотинки дори не се замислих и му пуснах няколко монети които нямам предства на каква стойност бяха знам само че оставих една единствена монета в себе си незнам защо но всякаш моят ангел ми каза задръж я от тогава я паза...на стойност 20 ст е но мисля че знам чии пари са тези и те не са мой но ще ги дам на собственика им като се видим др седмица....не го направих защото го съжалих всъщност не такива хора не ги съжалявам тъй като това е бил тяхноят избор не са го променили значи това им положение им харесва направих го защото мелодията която се повтаряше ме караше да се чувствам магнетично незнам дали има такова чувство но да!позната ми беше и ми остана цял ден в главата..не спирах да си я тананикъм....скоро след това излезнах от парка и навлязох в реалноста която беше шумна прашна мръсна и отблъскваща а това беше поредният случай които ми подсказва „БЯГАЙ ОТ ТУК!” …

Вечерта със сестра ми и мама отидохме в едно мое много любимо заведенеи да се почерпим и се нарадвах още повече то също ми крещеше „ТИ ЛУДА ЛИ СИ Я СЕ РАЗКАРАЙ ОТ ТАЯ ДЪРЖАВА!” но пък темперамента който ние имаме говоря за темперамент не за манталитет..този южняшкия и балкански ведър емоционален високо тембърен който кипи и ври в кръвта ще ми липсва за това искам да отидя някъде където го има тоза нещо но пък държавата е по-добре в другите аспкти....

И ето така мина моят рожден ден...в дълга разходка и мислена и реална и в доста телефонни разговори които обикновенно липсват J