Ето виждам го...чувам го...осъзнавам го....дори и да се питам "защо по дяволите не се срещнахме по-рано?" си давам ясната сметка,че така е трябвало да стане,че сега,да ти си тук и какво от това?Ти не обръщаш внимание на това ,което ти е приятно,само защото не съм тя,което ти искаш...съжалявам....обичам да съм ти приятелка,едиствено ти ме караш да се чувствам така-значима...не искам нищо от теб,не мога да ти кажа какво искам,защо ме е страх...страх ме е от теб,от реакцията ти,от думите и сействията ти....за това искам просто да си ми приятел-какъвто си вече една година...мисля за теб,страдам с теб,обичам и се радвам...да караш ме да се усмихна,но това е защото толкова много ми напомняш на моите възгледи,които се припокриват с твоите...има нещо,по което се различаваме,но е нормално,това ми харесва и ме привлича...незнам какво съм за теб-бих искала да знам...незнам как ме възприемаш,но знам,чене е така както аз го желая...знам и виждам какво ти липсва и виждам че според теб ти неможеш да го намериш в мен и с мен...не страдам...не се страхувам..просто желая промяната,която и ти,но ти не ме виждаш до себе си...защо?!....загрижена съм за теб..не обичам да те гледам такъв.....не заслужаваш това...гледайки теб виждам,това което искам.....гледайки теб вече знам какво не искам да правя и каква не искам да бъда...сълзите ми не са от съжаление,страх,радост те са просто моите сълзи от яд...яд на мен....яд на теб....яд на света....по какъв начин те извиках в живота си?Какво ми носиш ти?...радост,тъга,разбирателство и предизвикателство....ако не беше ти от части много неща нямаше да зная...щях да се оплета в собственият си филм...ти ме откъсваш от облаците и ме сваляш на Земята-но бавно,плавно и безболезнено...не обичам да гледам разочарованието в очите ти...обичам искрата в синиото и усмивката на лицето ти....може да бъркам някъде...може да греша някъде...но може и да ми кажеш ако знаеше...
~юни 2010~