споменът за Него ...

....върнах се към една книга,колкото важна за мен,толкова и незначителна.Чела я вече веднъж сега я гледам с друго око.Две години се изминаха,а аз почти я бях забравила.Разказва се за онзи,толкова важен фактор в живота,който на практика му придава смисъл,а именно любовта.Присъствието ѝ,отсъствието ѝ,,формите ѝ,ефектът ѝ,последиците....Разказана по интересен и близък до мен начин ми напомни на Него.Написан с главна буква той винаги ще ми остане в сърцето и спомена.Един обикновен ден,на едно обикновенно място,което аз приех като предизвикателство и приключение ти ме намери или по-точно онзи възрастен мъж ни събра макар и само за седнима.Най-прексрасната седмица в живота ми.Не те обичах,не бях влюбена в теб,но бях влюбена в чувствата,които ме караше да изпитвам ,да обичам човекът,който съм с теб и да се питам: Защо аз?! Какво видя в мен?! и т.н Разделихме се точно така както се и срещнахме - спонтанно и с целувка,всякаш винаги сме се познавали и винаги ще бъдем в живота на другия.

....но ти нищо от това не знаеш,а на мен всичко ми е като един сън....