Измина една година ....
Измина една година от "Изпращанто" .... мисля,че миналата година не съм осъзнавала какво се случва ... била съм толкова заслепена от мисълта,че повече няма да има училище,че всичко покрай мен се е изплъзвало и аз не съм била във него .... колко жалко,ако с всички ни е така... това са едни от най-красивите и запомнящи се моменти в нашият живот - макар и толкова кратък ,че е направо недопъстимо да не ги помним или да не ги отбележим ....
Гледам снимките на тазгодишните абитуренти и си мисля - да наистина е било хубаво!Да наистина си заслужаваше.... но всеки тръгва от тук нататък с някакви очаквания,мисли се за голям,мисли си,че може да се справи и,че светът само него чака,но се оказва,че попадаме в голямото пространство на реалността,където мечтите ни изглеждат дребни,едва се виждат и ако наистина държим на тях борбата трябва да е безмилостно жестока,за да я доближим,постигнем и накрая изпълним - и тя е наша.... и после се обръщаш и се питаш струва ли си....
Осъзнаваш,че училището през всички тези 12 години е било спасението,било е мястото,където си се крил,но си си мислил,че живееш живота... а сега излизаш на вън,на улицата и всичко те блъска в лицето и не го интересува работиш ли,учиш ли или бездействаш .... той започва да тече... неусетно си на 20 и се питаш - А сега какво?А сега накъде? Вече си завършил...предполагам имаш хубава работа...приятели нови и стари са покрай теб.... мама и тати вече не ти мрънкат на главата...учиш я редовно,я задочно и какво искаш от живота?мечтаната работа,почивка на някое хубаво място,да се изнесеш от вашите,да си намериш приятел/ка,да си купиш кола ?!!! КАКВО .... всичко това са матерялните неща,които с малко постоянство се случват ... но това ли е живота?преди си мечтаехме за щастие,за приключения,за духовно извисяване и тн а сега всичко това е заслепено и изоставено .... но като се замислим не знам какво искаме .... не знам дали дори искаме матерялните неща... и се оставяме да паднем в нездната на 20те .... и си представяме,че точно както минаха годините между 10 и 20 така ще минат и тези между 20 и 30 и ако си направиш равносметка това което си искал да правиш и да се случи то е станало само на някакви си 20-30% а останалото време си пропилял.... и сега пилееш време в размишления какво искаш... и какво си постигнал и на къде вървиш .... и дано накрая не останеш разочарован ....
И да измина една година и аз не съм там,където искам,но изгубих и онова - ДА ИСКАМ .....
Гледам снимките на тазгодишните абитуренти и си мисля - да наистина е било хубаво!Да наистина си заслужаваше.... но всеки тръгва от тук нататък с някакви очаквания,мисли се за голям,мисли си,че може да се справи и,че светът само него чака,но се оказва,че попадаме в голямото пространство на реалността,където мечтите ни изглеждат дребни,едва се виждат и ако наистина държим на тях борбата трябва да е безмилостно жестока,за да я доближим,постигнем и накрая изпълним - и тя е наша.... и после се обръщаш и се питаш струва ли си....Осъзнаваш,че училището през всички тези 12 години е било спасението,било е мястото,където си се крил,но си си мислил,че живееш живота... а сега излизаш на вън,на улицата и всичко те блъска в лицето и не го интересува работиш ли,учиш ли или бездействаш .... той започва да тече... неусетно си на 20 и се питаш - А сега какво?А сега накъде? Вече си завършил...предполагам имаш хубава работа...приятели нови и стари са покрай теб.... мама и тати вече не ти мрънкат на главата...учиш я редовно,я задочно и какво искаш от живота?мечтаната работа,почивка на някое хубаво място,да се изнесеш от вашите,да си намериш приятел/ка,да си купиш кола ?!!! КАКВО .... всичко това са матерялните неща,които с малко постоянство се случват ... но това ли е живота?преди си мечтаехме за щастие,за приключения,за духовно извисяване и тн а сега всичко това е заслепено и изоставено .... но като се замислим не знам какво искаме .... не знам дали дори искаме матерялните неща... и се оставяме да паднем в нездната на 20те .... и си представяме,че точно както минаха годините между 10 и 20 така ще минат и тези между 20 и 30 и ако си направиш равносметка това което си искал да правиш и да се случи то е станало само на някакви си 20-30% а останалото време си пропилял.... и сега пилееш време в размишления какво искаш... и какво си постигнал и на къде вървиш .... и дано накрая не останеш разочарован ....
И да измина една година и аз не съм там,където искам,но изгубих и онова - ДА ИСКАМ .....