...

да но вече ми е омръзнало да търся... изморена съм... вече започвам да се повтарям...на хората им омръзва...аз сама на себе си омръзнах...не се социализирам точно порасди тази причнина.... всички разговори вече съм ги водила....
всичко онова което е било лесно да го правя ореди сега или ми е скучно да го правя или просто не знам как се прави..... не аз искам да живея сама .... а там не бпях сама... но знам че остана ли сама положението ще е страшно....
и въпреки това кога съм живяла за себе си .... майка ми има нужда от мен виждам я въпореки че не иска да говоря с нея и предимно я отбпгвам играп ролята на там съм ама не съм там...
не искам да правя излишни разходи защото аз не работя няма и да работя скоро ,защото ням ада се захвана с нещо което не е по специалността и не е това което искам казала съм си го и  се надявам да не наруша правилото си ... в момента се опитвам да се мотивирам да уча но наистина да го правя а не да е като в училище...... да искам да ходя по обуичения пътува ми с.е.. но вече и те започват да се повтарят... и сякаш имна едно нежелание в мен да ходя там.... малко ми омръзна постоянно от нови и нови хора и накрая като се прибера да няма един които да се интересува от мен това какво правя какво ме вълнува на къде отивам...да споделям да коментираме .... и аз изгубих желание..... опитвам се да възвърна онова за което живеех преди но сякаш и то ми се оплъчва.... не знам ... наистина не зна,....опитвам се да се ориентирам в морето от възможности и пак не се получава.... не съм пътувала от толкова мн време че мечтая да се разхождам...не съм виждала хубаво време от също толкова време и пак мечая за топлина и слънце
най-тъпото ... няма един с които да мога да проведа пълноценен разговор
да чуя нещо ново,което да ми помогне или да ме накара да се замисля че дори да направя нещо
.. не съм писала от мега много време.. дори не ми се снима