И все пак-къде съм?
Има филми които ме забавляват,има филми които ме затормозяват,има филми които ме замислят,има филми които ме натоварват,има филми които ме съсипват психически,има филми които ме отегчават,има филми които ме изпълват с емоция,но има и филми които ме забавляват и замислят и изпълват с емоция едновременно и аз обичам да гледам тях.....
Да трудно ми е защото ги гледам с такова внимание с каквото неправя нищо друго,защото така се вманиячавам и фокусирам,че nothing else matter...Тези филми ме карат да гледам определени сцени по няколко пъти,карат ме да плача или да се смея,карат ме да се замисля и да анализирам,карат ме да вникна в съдържанието на по-високо ниво и по-дълбоко в нешата,карат ме да се поставям на мястото на героите,карат ме да си представям ако това наистина стане какво би могло да е решението,карат ме да мечтая и да искам и немога да разбера себе си в крайна сметка...толкова отговорна дисциплинирана перфекционистка взискателна сериозна и за какво,кое е нещото в мен което трябва да ми проговори и да ми каже ти си това това и това и ти можеш това това и това и ти ставаш за това това и това...няма го и надали ще го има...този въпрос си го задавам всеки път когато някой ми каже:"Браво!Ти успя,ти го можеш,ти го доказа на себе си,ти си достойна и т.н"...рядко чувам тези думи,но пък ме ласкаят и то само защото аз на този етап от живота си не съм изградила нищо и на никъде не съм се ориентирала...Да сега ако беше майка ми щеше да ме обори в това нешо и шеще да е права и да ме убеди и аз го знам,но не е там въпроса не е въпроса да доидат 100 човека и да ми кажат:"Ти си добра,ти си най-добрата,ти можеш това и то ще ти помогне за това и ще успееш" не въпросът е сама да го усетя и да знам на 100% че е така и никой не може да ме обори...Това са хората Master в бранша и аз искам да съм такава и виждам какво е и как се чувстваш в такъв момент на лицата на хората които са master-и но аз никога не съм била но искам и се надявам както казва майка ми че когато кажа искам аз наистина го искам и ще направя всичко по силите си за да го получа/постигна.....
Имам още неща в главата си които все още не съм в състояние да подредя,осъзная,осмисля,анализирам,преценя и напиша....
Да трудно ми е защото ги гледам с такова внимание с каквото неправя нищо друго,защото така се вманиячавам и фокусирам,че nothing else matter...Тези филми ме карат да гледам определени сцени по няколко пъти,карат ме да плача или да се смея,карат ме да се замисля и да анализирам,карат ме да вникна в съдържанието на по-високо ниво и по-дълбоко в нешата,карат ме да се поставям на мястото на героите,карат ме да си представям ако това наистина стане какво би могло да е решението,карат ме да мечтая и да искам и немога да разбера себе си в крайна сметка...толкова отговорна дисциплинирана перфекционистка взискателна сериозна и за какво,кое е нещото в мен което трябва да ми проговори и да ми каже ти си това това и това и ти можеш това това и това и ти ставаш за това това и това...няма го и надали ще го има...този въпрос си го задавам всеки път когато някой ми каже:"Браво!Ти успя,ти го можеш,ти го доказа на себе си,ти си достойна и т.н"...рядко чувам тези думи,но пък ме ласкаят и то само защото аз на този етап от живота си не съм изградила нищо и на никъде не съм се ориентирала...Да сега ако беше майка ми щеше да ме обори в това нешо и шеще да е права и да ме убеди и аз го знам,но не е там въпроса не е въпроса да доидат 100 човека и да ми кажат:"Ти си добра,ти си най-добрата,ти можеш това и то ще ти помогне за това и ще успееш" не въпросът е сама да го усетя и да знам на 100% че е така и никой не може да ме обори...Това са хората Master в бранша и аз искам да съм такава и виждам какво е и как се чувстваш в такъв момент на лицата на хората които са master-и но аз никога не съм била но искам и се надявам както казва майка ми че когато кажа искам аз наистина го искам и ще направя всичко по силите си за да го получа/постигна.....
Имам още неща в главата си които все още не съм в състояние да подредя,осъзная,осмисля,анализирам,преценя и напиша....