No Comment

Тази година изникна един проблем и аз като по-голяма реших че трябва да се намеся и да изложа мойта гледна точка по въпроса...може и да не съм го искала но засегнах човека доста дълбоко макар и да не мислех че мога да го направя...оказа се че наистина съм близка на този човек и че той наистина се влия от моето мнение но все пак нещо правя не както трбва и колкото и да съм близка на този човек той никога няма да ми каже как се чувства-а аз си мислех че всичките разговори за последните 4 години които сме провели са някакъв вид сближаване-уви обаче сгреших....
Била съм сама и знам какво е да си сам...аз все още съм и мисля че съм си дала ясна сметка за нещата от моят живот и съм се нагодила така че да ми е готино на мен-така обаче засягам без да искам и без да забелязвам друг човек които явно напоследък му е прекалено тежко и незнае как да изрази своите емоций...знам какво е да си сам и да няма на кого да кажеш как се чувстваш,какво мислиш,какво ти се прави,къде ти се ходи и какви са ти плановете...и после съм си говорела сама?!не не полудявам и дай боже никога да не ми се случи....усещам че в мен има повече от една личност които си допадат за да не бъдат сами....този проблем ме засяга частично и незнам защо се намесих въобще...кои каквото иска това да прави с живота си-всеки си избира своят път и няма право да наказва другите заради това нещо...не ми е приятно да ми казват че не живеят своят живот-не ми е приятно от ничия уста...но аз какво съм виновна-как мога да помогна аз ако ти сам не си помогнеш...какво мога да направя аз....продължавам да си задавам тези въпроси от сума време на сам....за момент дори си мислех че това е само временно че няма да се случи втори път и че ще бъде направен компромис...да мислех че всичко е отминало и всичко е постарому...но уви хората са хора и се дънят всеки ден...правим едни и същи грешки докато не осъзнаем къде е проблемът и не го решим...незнам защо никои не си дава сметка как се чувствам аз...аз незнам как се чувстват другите защото не са ми го показвали нито са ми споменавали нещо пък камо ли да седнат като белите хора да говорят с мен...аз успях да събера сили и да го кажа след като никои не забеляза и имаше ли ефект освен че успях да обидя човека отсреща и да го обвиня в неща които и в момента ми се виждат правдоподобни но все още не съм овладяла техниката с защитаването на тези и мнения...нямаше ефект-сега само ми се повтаря какво съм била казала...аз поне казах нещо а вие замълчахте и нищо не споменахте...аз няма да живея ничии живот освен моят и които си има живот да си го живее...аз няма да се обвинявам за грешките и решенията на другите....всеки да си решава проблемите както прецени...ако реши че могада помогна да доиде да сподели и ще го посъветвам или поне ще дам мнеието си от моята гледна точка...
Незнам какво се очаква да кажа на думите:"знаеш ли какво ми е отвътре?!незнаеш и никога няма да узнаеш?"Всеки път се питам и винаги достигам до едно заключение-no
comment