Тя
Гледам,чета,слушам,мисля и усещам,че губя нещо,нещо ми се изплъзва и това ме вади извън релси....
Разбирам че немога да бъда притялка с единственият човек които някога ме е подкрепял и е бил плътно зад мен....тя си внушава сама някои неща които не са така...мисли си че като ме познава едва ли не по-добре от самата мен си мисли че аз не искам да я изслушам,че не я подкрепям,че не трябва да ме натоварва дори не иска да чуе това което ще и кажа....тръгва да ми казва нещо и спира...реагира така както сякаш иска да ми каже нещо но не съм аз човека на които да го каже но чувства че трябва да го сподели...казва че е сама...незнам как да реагирам.....не иска да ме изслуша...да и противореча няма пак да ме изслуша...искам да я изслушам но имам чувството че каквото и да кажа няма ефект или се тълкува грешно...
всеки път казвам нещо незнам колко е чуто....не я е грижа аз какво мисля по въпроса които тя повдига тази година за 2 път незнае как се чувствам но аз не съм като нея да не споделям какжо мисля и какво чувствам аз съм открита...незнам дали ще имам полза но ще съм чиста пред съвестта си...пиша тук и някак се едно съм и го казала с разлика че тя няма да ме изслуша и ще са празни приказаки....не си дава сметка какво съм аз за нея и тя за мен...никога не сме говорили за тези чувства..моят живот сега започва а неината младост вече е минала...тя вече е съградила част от живота и навиците си...човек се променя спор няма..ако реши да се променя дано да е към това на нея да и добре...винаги се е оплаквала че е дала живота си че не е изживяла доста неща че не съжалява но някак се едно е лъжа...не се чувствам тъпо или гадно чувствам се предадена от факата че за толкова години не се научи какво може да ми казва и какво не че мога да понасям истината че съм човек изграден от нея и благодарение на нея че имаме колкото еднакво толкова и различно мислене...не се научи че аз правя това което аз искам и ако някои неща се припокриват с това което тя иска е чист късмет...аз никога няма да я спра да направи своя избор и ще застана зад него както тя зад мен....аз няма да я критикувам и ще изказвам мнение....аз знам колко е важна личната свобода и ако неможем да я имаме трябва да се откъснем от причината която ни дели...разбирам че е тежко но ако е гарант за едно по добро изживяване на живота защо не....аз започвам да градя своя и да правя мой грешки но мисля че знам какво искам от сега и ще направя всичко възможно да ги постигна и след това всичко останало...живеем един живот и трябва да бъдем егоисти....но ние трбва да търпим последствията...мислех си много пъти над думите които и казах преди тогава ги мислех и не съжалявам че бях откровенна с нея-тя от тогава се съмнява в мен...сякаш аз съм близка с нея а тя с мен не..не бих искала да имам едностранна връзка....не и в този си живот...обичам да давам и да получавам по равно макар и много пъти да са ме обвинявали в обратното....само аз знам какво ми е на мен вътре и никой освен мен няма право да изказва мнение относно мойто мнение и чувства...аз съм свободна за всички но съм някак окована от тази "свобода" това не е свободата която всички мечтаят да имат..не се оплаквам и не съжалявам,но ме е яд защото съм сгрешила няъде и не мисля че ще мога да върна времето или да променя нещата...надявам се когато по порасна да се променила тя и аз и да седнем да поговорим..на този етап ще е тя да ми решава проблемите и тя да ми е ангела който ние виждаме както тя се изказа....всеки прави своят избор.....тя има вина...тя е поела тази роля и ще я играе докато не каже ясно че се отказва.....аз мога да говоря за себе си...всеки трябва да търпи последствията от изборите които прави......
Разбирам че немога да бъда притялка с единственият човек които някога ме е подкрепял и е бил плътно зад мен....тя си внушава сама някои неща които не са така...мисли си че като ме познава едва ли не по-добре от самата мен си мисли че аз не искам да я изслушам,че не я подкрепям,че не трябва да ме натоварва дори не иска да чуе това което ще и кажа....тръгва да ми казва нещо и спира...реагира така както сякаш иска да ми каже нещо но не съм аз човека на които да го каже но чувства че трябва да го сподели...казва че е сама...незнам как да реагирам.....не иска да ме изслуша...да и противореча няма пак да ме изслуша...искам да я изслушам но имам чувството че каквото и да кажа няма ефект или се тълкува грешно...
всеки път казвам нещо незнам колко е чуто....не я е грижа аз какво мисля по въпроса които тя повдига тази година за 2 път незнае как се чувствам но аз не съм като нея да не споделям какжо мисля и какво чувствам аз съм открита...незнам дали ще имам полза но ще съм чиста пред съвестта си...пиша тук и някак се едно съм и го казала с разлика че тя няма да ме изслуша и ще са празни приказаки....не си дава сметка какво съм аз за нея и тя за мен...никога не сме говорили за тези чувства..моят живот сега започва а неината младост вече е минала...тя вече е съградила част от живота и навиците си...човек се променя спор няма..ако реши да се променя дано да е към това на нея да и добре...винаги се е оплаквала че е дала живота си че не е изживяла доста неща че не съжалява но някак се едно е лъжа...не се чувствам тъпо или гадно чувствам се предадена от факата че за толкова години не се научи какво може да ми казва и какво не че мога да понасям истината че съм човек изграден от нея и благодарение на нея че имаме колкото еднакво толкова и различно мислене...не се научи че аз правя това което аз искам и ако някои неща се припокриват с това което тя иска е чист късмет...аз никога няма да я спра да направи своя избор и ще застана зад него както тя зад мен....аз няма да я критикувам и ще изказвам мнение....аз знам колко е важна личната свобода и ако неможем да я имаме трябва да се откъснем от причината която ни дели...разбирам че е тежко но ако е гарант за едно по добро изживяване на живота защо не....аз започвам да градя своя и да правя мой грешки но мисля че знам какво искам от сега и ще направя всичко възможно да ги постигна и след това всичко останало...живеем един живот и трябва да бъдем егоисти....но ние трбва да търпим последствията...мислех си много пъти над думите които и казах преди тогава ги мислех и не съжалявам че бях откровенна с нея-тя от тогава се съмнява в мен...сякаш аз съм близка с нея а тя с мен не..не бих искала да имам едностранна връзка....не и в този си живот...обичам да давам и да получавам по равно макар и много пъти да са ме обвинявали в обратното....само аз знам какво ми е на мен вътре и никой освен мен няма право да изказва мнение относно мойто мнение и чувства...аз съм свободна за всички но съм някак окована от тази "свобода" това не е свободата която всички мечтаят да имат..не се оплаквам и не съжалявам,но ме е яд защото съм сгрешила няъде и не мисля че ще мога да върна времето или да променя нещата...надявам се когато по порасна да се променила тя и аз и да седнем да поговорим..на този етап ще е тя да ми решава проблемите и тя да ми е ангела който ние виждаме както тя се изказа....всеки прави своят избор.....тя има вина...тя е поела тази роля и ще я играе докато не каже ясно че се отказва.....аз мога да говоря за себе си...всеки трябва да търпи последствията от изборите които прави......