Жената

*- Мамо, защо плачеш? - попитало майка си едно малко момче.*

*- Защото съм жена? - отговорила му тя.*

*- Не разбирам – казало детето.*

*Майка му го прегърнала*

*- Никога няма да разбереш.*

*Малкото момче попитало баща си:*

*- Защо мама плаче сякаш без причина?*

*- Всички жени плачат без причина – отвърнал бащата.*

*Момчето пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.
Затова попитал Господ:*

*- Господи, защо жените плачат толкова лесно?*

*Господ отговорил:*

*- Когато създавах жената, я направих специална.*

*Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят и
въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство.*

*Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което
много пъти идва от децата й.*

*Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се
отказват, и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение, без
да се оплаква.*

*Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки
всички обстоятелства дори когато детето й я е наранило много.*

*Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от
неговото ребро, за да защити сърцето му.*

*Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена
си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него
непоколебимо.*

*И накрая й дадох сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално
право, за да го използва, когато има нужда.*

*Виждаш ли, сине - казал Господ - красотата на жената не е в дрехите, които
носи, не във фигурата, която има, или в начина, по който сресва косите си.*

*Красотата на жената е в нейните очи, които са пътят към сърцето й -
мястото, където любовта обитава.*