Щастието
Няма човек,който в „мигове на слабост” да не е връхлитан от въпроси засмисъла:какво правя; защо живея така окаяно при всичките си усилия запо-добър живот;защо всичко, което правя, се разпада; какъв е смисълътот моите усилия и какда продължа напред? Виждаме как годините летят,какпознатите ни един по един си отиват от този свят, всеки момент може дадойде и нашият ред, а не знаем защо сме живели и какво ще остане от нас.
Слава Богу, че тези мигове ги има! Тези „мигове на слабост”, в коитосъщински човешкото у нас е в най-голямата си сила, когато божественатаискрица в нас проговаря, разклаща ни, за да ни пробуди от съня, отнереалността на живота, който водим. Но какво правим ние? Бягаме от тоявътрешен глас, от въпросите, които разголват безсмислието на дните иусилията ни. Търсим си нови ангажименти, все нещо правим, бързаме,суетим се... боим се да спрем и за миг, за да не ни застигнатвъпросите, които ни ужасяват.
Най-много се боим от тишината, защото в тишината „досадните въпроси” нивръхлитат с най-голяма сила. Докато работим, докато пътуваме, докатопочиваме... все нещо трябва да е пуснато: телевизор, касетофон, радио -все нещо трябва да прогонва тишината, която ни влудява. Но колкото и дасе опитваме да избягаме, въпросите за смисъла ще ни застигат отново иотново.
Как осмисляме живота си ?
Как използваме времето, силите, способностите, които са ни дадени? Какви цели преследваме?
За едни смисъл на живота може да са парите. Парите, които никога не са„достатъчно”. Милиони да натрупаш, пак не можеш да кажеш „стига”, да сепочувстваш щастлив и доволен.
Други преследват слава и известност, но и това е толкова несигурно ипреходно! Все някой ги засенчва, все някой им завижда, нещо им сеизплъзва, нещо не им достига... и вместо да получат удовлетворение ищастие, ги връхлитат депресии.
Властта? Никой живял на земята властелин не е постигнал такава власт, че да не иска по-голяма.
За други смисълът на живота е в удоволствията, но скоро стават жертвана „парадокса”, че колкото по-морално разкрепостен ставаш, толковапо-опустошен от своите страсти се оказваш.
В същност всеки търси своето щастие по един или друг начин. Въпроса екакво те прави щастлив?! Кое е нещото което ти дава сили и опора втръдните моменти?! Всеки иска да бъде щастлив и да избегне болките истраданията. Стремим се по различни начини. Някои чрез пари, слава,коли, жени(ама много), апартаменти, къщи, власт, наркотици, глезене,мързел, здраве, семейство, приятели, деца, работа, хоби ..... – колкотохора, толкова цели.
Някой от тях не са лоши. Всички обаче са нетрайни в същността си.Зависят от условия. И в най-голямото щастие се съдържа страданието,защото щастието свършва. Всичко е взаимозависимо и взаимосвързано.Всичко е причина и следствие. Всяка мисъл, дума и действие определятбъдещето, това което се случва сега е резултат от миналите ни мисли,думи и действия. Пълна отговорност.
Всеки се стреми към щастие и то някак се изплъзва.
Гневът, гордостта, ревността, желанието и невежеството се появяватвсеки ден в различни комбинации в ума ни. Мислим, казваме и правимнеща, неприятни и болезнени за другите. И създаваме причини същото дасе случва и на нас. Омагьосан кръг.
Когато имаме нова кола или къща, не са щастливи колата или къщата,щастливо е това което е между ушите ни, това което наричаме ум. Товакоето възприема света ни точно сега. Нека търсим щастието там където е!
Има два вида щастие.
Единия вид е свързан с картинките които се появяват в огледалото на ума ни. Този вид е нетраен.
Другия вид щастие е абсолютно. Това е сиянието на самото огледало.Преживяването на преживяващия. Безвременно и безкрайно. Отвъд думите ипонятията. Трябва само да почистим огледалото от „замърсявания” –смущаващите чувства, закостенелите идеи и вредните навици.
Тогава сме абсолютно безстрашни, спонтанно радостни и интелигентно работим за да помагаме на другите.
Всеки има потенциала да е щастлив във всеки момент от живота си. Тамкъдето е. Всичко е въпрос на възприятие. Смисълът на живота ни е един исъщт - щастието...и всеки го преследва отчаяно и се бори за него .
PS:текстът не е мой =] но пък е много верен!
Слава Богу, че тези мигове ги има! Тези „мигове на слабост”, в коитосъщински човешкото у нас е в най-голямата си сила, когато божественатаискрица в нас проговаря, разклаща ни, за да ни пробуди от съня, отнереалността на живота, който водим. Но какво правим ние? Бягаме от тоявътрешен глас, от въпросите, които разголват безсмислието на дните иусилията ни. Търсим си нови ангажименти, все нещо правим, бързаме,суетим се... боим се да спрем и за миг, за да не ни застигнатвъпросите, които ни ужасяват.
Най-много се боим от тишината, защото в тишината „досадните въпроси” нивръхлитат с най-голяма сила. Докато работим, докато пътуваме, докатопочиваме... все нещо трябва да е пуснато: телевизор, касетофон, радио -все нещо трябва да прогонва тишината, която ни влудява. Но колкото и дасе опитваме да избягаме, въпросите за смисъла ще ни застигат отново иотново.
Как осмисляме живота си ?
Как използваме времето, силите, способностите, които са ни дадени? Какви цели преследваме?
За едни смисъл на живота може да са парите. Парите, които никога не са„достатъчно”. Милиони да натрупаш, пак не можеш да кажеш „стига”, да сепочувстваш щастлив и доволен.
Други преследват слава и известност, но и това е толкова несигурно ипреходно! Все някой ги засенчва, все някой им завижда, нещо им сеизплъзва, нещо не им достига... и вместо да получат удовлетворение ищастие, ги връхлитат депресии.
Властта? Никой живял на земята властелин не е постигнал такава власт, че да не иска по-голяма.
За други смисълът на живота е в удоволствията, но скоро стават жертвана „парадокса”, че колкото по-морално разкрепостен ставаш, толковапо-опустошен от своите страсти се оказваш.
В същност всеки търси своето щастие по един или друг начин. Въпроса екакво те прави щастлив?! Кое е нещото което ти дава сили и опора втръдните моменти?! Всеки иска да бъде щастлив и да избегне болките истраданията. Стремим се по различни начини. Някои чрез пари, слава,коли, жени(ама много), апартаменти, къщи, власт, наркотици, глезене,мързел, здраве, семейство, приятели, деца, работа, хоби ..... – колкотохора, толкова цели.
Някой от тях не са лоши. Всички обаче са нетрайни в същността си.Зависят от условия. И в най-голямото щастие се съдържа страданието,защото щастието свършва. Всичко е взаимозависимо и взаимосвързано.Всичко е причина и следствие. Всяка мисъл, дума и действие определятбъдещето, това което се случва сега е резултат от миналите ни мисли,думи и действия. Пълна отговорност.
Всеки се стреми към щастие и то някак се изплъзва.
Гневът, гордостта, ревността, желанието и невежеството се появяватвсеки ден в различни комбинации в ума ни. Мислим, казваме и правимнеща, неприятни и болезнени за другите. И създаваме причини същото дасе случва и на нас. Омагьосан кръг.
Когато имаме нова кола или къща, не са щастливи колата или къщата,щастливо е това което е между ушите ни, това което наричаме ум. Товакоето възприема света ни точно сега. Нека търсим щастието там където е!
Има два вида щастие.
Единия вид е свързан с картинките които се появяват в огледалото на ума ни. Този вид е нетраен.
Другия вид щастие е абсолютно. Това е сиянието на самото огледало.Преживяването на преживяващия. Безвременно и безкрайно. Отвъд думите ипонятията. Трябва само да почистим огледалото от „замърсявания” –смущаващите чувства, закостенелите идеи и вредните навици.
Тогава сме абсолютно безстрашни, спонтанно радостни и интелигентно работим за да помагаме на другите.
Всеки има потенциала да е щастлив във всеки момент от живота си. Тамкъдето е. Всичко е въпрос на възприятие. Смисълът на живота ни е един исъщт - щастието...и всеки го преследва отчаяно и се бори за него .
PS:текстът не е мой =] но пък е много верен!