Няма вечни приятели,има вечни интереси...!

Когато си част от нещо хубаво,нещо специално,нещо интересно и запомнящо се,нещо което ще предаваш с години,нещо което ще разказваш и ще говориш с години...когато обаче ти си част,съвсем малка и ненужна,но допусната да бъде свидетел...когато знаеш че ти си фактор за отразяването на това хубаво нещо,но не участваш...когато знаеш че то те прави щастлив и затова се опитваш да го направиш и него щастливо...когато знаеш че лесно можеш да бъдеш заменен,ей така за секунда...когато знаеш,че си поканена,но твоята роля е просто да подкрепяш...когато не можеш да се докоснеш до истинското му аз,нито дори до ролята му...когато си просто поредният отзовал се на поканата...когато се опитваш да си полезен,да бъдеш запомнен,но незнаеш какъв ще е резултата...когато го правиш с удоволствие,но въпреки това някъде вътре в себе си знаеш че това искаш да е някакв реванш за всичко лошо което си казала и направила....когато това е също и опит да поправиш миналото и да заличиш следите...но дали успявам?...за кого го правя?...има ли смисъл?...струва ли си?
Винаги си казвам първо то е за мен,защото ако го правя за някой друг разочарованието може да бъде брутално!Винаги си казвам то е за да се забавлявам и да трупам спомени и преживявания....винаги се обажда едно вътрешно гласче което се опитва да ме убеди в лъжата и винаги си вярвам че ме е убедило,но и винаги аз знам и имам едно на ум,просто не те оставя да забравиш....
Успявам да се кача на обаците със скоростта с която успявам да падна...Защо забравям парашута?Защо никога не използвам двигателя?Защо мога нещата който другите не могат и не мога нещата който другите могат?И пак въпросът защо....Защо на мен ми е лесно с нещата с които на другите им е трудно а на мен ми е трудно с нещата с които на другите им е лесно?!!!!