За пореден път и то със съжаление признавам,че животът не е това което ми се иска.Работата в екип ми доставя удоволствие,но работата в екип зависи от хората вътре.Екипът който аз си бях изградила беше силен-и физически и психически,беше богат на идеи,беше вдъхновен и мотивиран.Екипът който ми се падна обаче е точно обратното на това.Не знам от какъв зор ми казаха:"ти ще си ни председател".ОК и какво от това?!Аз бълвам енергия и идеи,а те ми казват:"ама ние ще отбиваме номера".ОК но не с мен за председател.Сега за цел си поставям да убедя тях,да склоня госпожата и да удоволетворя себе си с работата във фирмата.....
Зрялост
Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...