Напоследък се чувствам супер добре...и за сега новата година и тя върви напред добре....пожелах си много неща и се надявам че ще се изпълнят...от една страна мисля че съм си намерила половинката в живота,но не прибързвам със заколюченията и не мисля да се ограничавам или пък да го мисля много...живея си живота така както го чувствам че ми е добре и съм доволна от себе си което ме прави щастлива.....и да никакви цветя няма да имам вкъщата си преупреждавам от сега!това немога да го гледам....бе само ако не беше даскалото ама и с него ще се оправим..незнам защо реших че трябва с новата година да променя отношението си към тази институция...в крайна сметка и така се оправям...не влагам много усилия и пак ме устройва...в крайна сметка с висше и без висше май се едно...но това е друга тема която не ми се подгваща точно сега все пак има толкова време до кандидатстването та барем до тогава съм го измислила хаха надали ама се пак ще се постарая....anyway тва беше на душата ми в този момент....
Зрялост
Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...