The Cupid Game now suck
I am sick of doing this!!!
В старанието си да направя хората щастливи около мен-затъвам.Всеки път когато реша,че ще сватосвам някоя двойка правя грешката да се поставям само от женската гледна точка.Мога да кажа,че ако не бях аз поне 5 двойки,които са и бяха около мен те нямаше да бъдат заедно,защото ги е страх!Аз бях тази,която ги нахъсвах,предизвиквах и ги карах да се замислят,но защо някои от тях са решили,че трябва аз свърша и тяхната работа?!Все пак не съм CUPID макар че започнах да се замислям дали не съм...!Любовта се опитва да се докосне до мен.но аз само я въртя в кръг и я давам и разпределям на другите,а не аз да я приема и да я усвоя...Кок мога да говоря за това около мен,ако то не се съдържа в мен?!Май и философията и психологията намесих тук...
Най-тъпото ,е че на мен ми харесва да помагам...никога не го правя несъзнателно...винаги е с цел,но още се уча и правя грешки...но пък имам една пречка-защо по дяволите не ми позволите да ви помогна и не се замислите върху това което аз бълвам...Знам че е по-лесно така-да си седиш в измисления не реален свят да викаш "леле колко ми е добре...нямам никакви проблеми ... ние сме перфектните" да ама не..приемете реалноста и то истинската...в нея няма само добро има и зло...има всичко от което вие се орраничавате и не искате да изпитате...нямате широк мироглед...хора отворете си очите за бога!Има цял свят там някъде а вие?!"Правиш се на луд не защот си тапанар а така изнася..."!!!!?!!!!.......
"Брато хилим се...народа знае защо..." "Леле какво си мисля само като те гледам...ти знаеш?"....."Правиш ми смях...хиля се мощно" ...."да си трая май е най-добре?!"
Използвайте ме бе хора дет вика класната...знам и много го мисля...да не го мога!не го практикувам,но пък кой е казал,че не го искам,но поради моите мисли,поради това че ви има вас,поради моят идеализъм аз съм се изолирала от него,но факта,че тя се допира до мен чрез вас то тя ме иска и аз го искам..аз имам нужда от него и то се появява...
А знаете ли какво направих аз при последният си такъв опит?Имах неблагоразумието да се намеся лично,да се вкарам вътре с цялото си същество,да се намеся с дъха си...имам чувството че не съм обективна...позволих си да кажа каквото чувствам,мисля и искам...
позволих си да бъда егоист!?!
Защо?!С кой акъл?!Аз съм луда и тъпа,но преставам,спирам,отеглям се...това не е моята история и съдба аз не трябва да я крада,трябва да чакам моята да дойде при мен...Искам я и наистина си усещам идването на промяната,но не мога да кажа откъде,как,кога,какво и защо ще ми се яви!Всъщност на защо ще отговоря защото искам!
Абе хора,аз хубаво мисля за вас и се опитвам да ви налея малко разум ама вие що не мислите за мен?!!!!!!!Що на мен не ми помагате?....
В старанието си да направя хората щастливи около мен-затъвам.Всеки път когато реша,че ще сватосвам някоя двойка правя грешката да се поставям само от женската гледна точка.Мога да кажа,че ако не бях аз поне 5 двойки,които са и бяха около мен те нямаше да бъдат заедно,защото ги е страх!Аз бях тази,която ги нахъсвах,предизвиквах и ги карах да се замислят,но защо някои от тях са решили,че трябва аз свърша и тяхната работа?!Все пак не съм CUPID макар че започнах да се замислям дали не съм...!Любовта се опитва да се докосне до мен.но аз само я въртя в кръг и я давам и разпределям на другите,а не аз да я приема и да я усвоя...Кок мога да говоря за това около мен,ако то не се съдържа в мен?!Май и философията и психологията намесих тук...
Най-тъпото ,е че на мен ми харесва да помагам...никога не го правя несъзнателно...винаги е с цел,но още се уча и правя грешки...но пък имам една пречка-защо по дяволите не ми позволите да ви помогна и не се замислите върху това което аз бълвам...Знам че е по-лесно така-да си седиш в измисления не реален свят да викаш "леле колко ми е добре...нямам никакви проблеми ... ние сме перфектните" да ама не..приемете реалноста и то истинската...в нея няма само добро има и зло...има всичко от което вие се орраничавате и не искате да изпитате...нямате широк мироглед...хора отворете си очите за бога!Има цял свят там някъде а вие?!"Правиш се на луд не защот си тапанар а така изнася..."!!!!?!!!!.......
"Брато хилим се...народа знае защо..." "Леле какво си мисля само като те гледам...ти знаеш?"....."Правиш ми смях...хиля се мощно" ...."да си трая май е най-добре?!"
Използвайте ме бе хора дет вика класната...знам и много го мисля...да не го мога!не го практикувам,но пък кой е казал,че не го искам,но поради моите мисли,поради това че ви има вас,поради моят идеализъм аз съм се изолирала от него,но факта,че тя се допира до мен чрез вас то тя ме иска и аз го искам..аз имам нужда от него и то се появява...
А знаете ли какво направих аз при последният си такъв опит?Имах неблагоразумието да се намеся лично,да се вкарам вътре с цялото си същество,да се намеся с дъха си...имам чувството че не съм обективна...позволих си да кажа каквото чувствам,мисля и искам...
позволих си да бъда егоист!?!
Защо?!С кой акъл?!Аз съм луда и тъпа,но преставам,спирам,отеглям се...това не е моята история и съдба аз не трябва да я крада,трябва да чакам моята да дойде при мен...Искам я и наистина си усещам идването на промяната,но не мога да кажа откъде,как,кога,какво и защо ще ми се яви!Всъщност на защо ще отговоря защото искам!
Абе хора,аз хубаво мисля за вас и се опитвам да ви налея малко разум ама вие що не мислите за мен?!!!!!!!Що на мен не ми помагате?....