В душата на една фея

What the hell does 'hey!!!' mean as a text???!

....опитай се да видиш моето сърце и да се докоснеш до душата плачеща в този ден опиянен от радост и тъга....

Постой така Постой така, да те погледам, без да искам нищичко от теб. Постой - до болка ненагледна, свила ласкави коси в букет. Постой така, за да извая твоите космически черти. Ах, колко небеса ухаят в светлооките ти две луни... Постой така. Китара будна шепне приказка за влюбен сън и как безмилостно, безумно, как пронизващо вали навън... Постой така, не тръгвай, чу ли! Късно е, къде във този дъжд ще срещнеш пак шест нежни струни и безбожно луд по тебе мъж?! Николай Спасов

На 14.02.2010г по случай най-любовният празник беше проведена Анти СПИН кампания от млади ученици и студенти,които участват активно с Националната АнтиСПИН кампания Y-PEER. Момичетата и момчетата се разхождаха в два от моловете в София,а именно Mall of Sofia & Sky City.Те зарадваха младите хора с червени сърчица с презервативи като им пожелаваха "Обичайте се безопасно!".Заедно с Y-PEER групата имаше и мобилен кабинет където всеки можеше бързо,лесно,ефикасно и аонимно да се изследва за СПИН.Разбира се бяха подготвени и червени балони за малките любопитковци.Кампанията беше с цел достигане до повече млади хора и предоставянето им на кратка,но важна и полезна информация за това как да се предпазват,защо е добре да го правят,къде могат да се изледват и т.н.В 2та екипа имаше по една валентинка,която раздаваше сонети и беше облечена в бял чаршаф.Идеята беше всеки,който се чувства празнично да остави своето послание към света и Y-PEER. В края на празника статистиката показа,че с...

.....Ииии да вчера станах на 18!!!!! Йеиййййй е да ама и кво от тва????? В смисъл аз си мечтаех за този ден от 6 години да не кажа и повече и сега никва еуфория...дори не се чусвах празнично L ... да денят си го изкарах мирно така да се каже и a little dreamy + wonderingly ама нищо де то тва е част от плана : D ... Как мина рд-то ми ами даскало от 7 часа-3 свободни ммм после слетобед слезнах малко да покарам кънки защото много ми се караха но ъви само за 15 минути тъй като леда не ставаше за нищо в това време което беше превъзходно-10-12 С след което се прибрах пеша през парка на свободата като по пътя си взех гадни мазни понички от 6 изядох само 4.....В парка беше доста празно бих казала но пък се нарадвах на играещите малки и големи кучета видях спортуващи малки и големи.....с наближаването на моста които свързва горната част на парк с долна чух далечна тиха но много приятна музика,не виждах от къде идва бях сама в някакъв сумрак нито топло нито студено почувствах се странн...

А пък аз съм вулкан от мечти - и наивни, и волни, и весели!

"well the boy have a style i cant deny it is just a bit unusual " that is the joke of the year good one girl :D

Остават ми около 2ч и 30 мин до навършване на пълнолетието ми нищо че реално се брои от следващият ден!Въобще не се чувствам празнично...очаквам този ден вече 6 години и сега еуфорията я няма...нищо няма да се промени...забравила е какво е да се радвам на това което имам и ми предстой...всикнах с щастието на хората и сякаш се храня с него...подържам чуждте радости?....забравила е какво е изненада...какво е наистина да се веселиш и да бъдеш с хората който искаш....забравила съм какво е наистина да знаеш какво ти предстой и да нямаш търпение и да си на тръни от вълнение...в днешни дни всичко си правя сама и за пореден път си потвърждавам тезата че хората са ме възприели за даденост и приятели имаш до момента в който те имат нъжда от теб....никой не мисли за мен или се интересува..не се оплаквам знам че от части аз съм винаовна за това от друга че в момента света е устроен така....друг път не само че броя дните но вълнението напира колкото и да не го показвам а сега....дори незнам какво щ...

This guys are awesome!Boys that is your best video ;)

This is who we are,what we do and what we are trying to achieve!

Седях си в автобуса и слизайки по цариградско сигурно с 80км/ч слънцето ме обля с топлите жълти лъчи и сякаш времето спря.... Сетих се за лятото,за чувсвото на избор и свобода,за това какво е да се чувстваш щастлив бладогарен и удоволетворен дори и за един миг...Затворих си очите и като на филм последните 2години ми минаха пред лицето... всичките емоции,чувства,случки,изпитания,мисли,постижения,разочарования,спадове,възможности, мнения,конфликти,смивки,смехове,желания,планове.....замислих се за това което следва дори не исках да се замислям за това което е в момента защото знам че ще изпадна в дупка защото ще се върна в онази си реалност в която ми е непосилно да живея,в която старея с минутите които бавно и мъчитено минават,в която умирам бързо....наистина си дадох сметка че всичко зависи само от мен и не трябва да очаквам чужда помощ дори и минимална...трябва да се променя...и промяната вече настъпва-аз я усещам от одавна и знам че я има но трябва да съм търпелива.... и всичко това с...

Понякога и най-малките неща радват...те могат да преобърнат живота ни или ако не поне да направят деня ни по-хубав.... Затова дори и когато не сте имали в предвид нещо да направите или да кажете можете да послъжете ако знаете че това ще накара човека да се усмихне.... Ако ви попитат дори и елементарният въпрос:"Сутринта защо ме гледаше докато "спях"?" можете да отвърнете "Радвах ти се. :)" дори и да не сте го гледали или просто не ви е минало през спящият акъл рано сутрин да му се порадвате а просто е минал през полезрението ви.... Това няма да навреди на никого а само ще го накара да се усмихне... Но това правило важи само за близки до сърцето ви хора!....

Песните "Остани" и "Ангел си ти" най ме радват но някак се съмнявам че ако една от тях ни предстви ще спечели защото са на български и това е много жалко.Песните спечелени дотук на този конкурс независимо от коя държава са били представени са били на английски или поне версията която представят е на английски....

Аййй много се дразня .... Какво е това желание да покажеш колко страдаш и колко лоши неща са ти се случили и какво си загубила и как все на теб и защо на теб и как може света да е толкова нечестен и как нямало приятели и бла бла бла бла абе що не се научите че ако очаквате съчувствие няма да го получите и да го получите освен да завлечетете надолу и този който ви съчувства нищо друго няма да постигнете...нито ще излезете от положението което сте нито нищо...само лоши неща ще ви се случват ако мислите само за негативните си емоции....не разбрахрте ли че положителните мисли водят до положителни емоции...не обичам да имам такива хора около себе си и затова ги разкарвам...да не се чудите що така случайно нещо..нали....ама то не става...е хубаво няма приятели на тоя свят обаче има достатъчно свестни хора на който по една или друга причина по един или друг повод можеш да разчираш нали?ами тогава какво повече искаш...все пак живееш в 21 век-век на лицемерите подмазвачите егоистите критиците ...

Ето че настъпи момента...това беше послният ни разговор....разплаках се неможах да се одържа... знам че не е умрял,знам че не е отишал и на луната,знам че не е за кой зна какжо време,знам че ще има и почивка но след като почти два месеца не съм си лягала без този човек сега ми е празно ....сиво...безнадеждно...сякаш ме пускат в един висок плет и ми казват трябва да се измъкнеш без коориднинато си.....какво направих?къде се забутах?защо си го позволих.....как паднах в този негов капан...станах зависима от един човек...и мисля и "организирам" и "планирам" и се въртя около него и пак стигам до него и пак незнам какво искам заради него...защото го искам в живота си изкам го до себе си ...но не си давах сметка като се опре до тук какво правя?накъде съм аз?той си изяснява пътя има предтава в каква посока е...ами аз?къде останах аз?защо се набутах сама себе си?благодарна съм но сега си давам сметка за "внимавай какво си пожелаваш" ..... можеби така трябва да се ...

Мисълта се проявява като дума.Думата се проявява като действието.Действието се развива в навик.Навикът се затвъвърждава в характер.Така че наблюдавайте грижливо мисълта и нейните пътища.И нека тя да извира от любовта родена от грижата към всички същества. Буда

ММММММММдаааааа тъпите ченгета ни развалиха купонааааааа!иИ чак като се сетя почвам да се нервя на ново!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! немога да го разбера колкото и да искам и да се опитвам....добре бе мамка му стара неможахте ли е така да дойдат тъпите съседи и да кажат "вижте к'во са мили ми младежи разбирам че се веселите обаче вдигате малко повече шум от необходимото може ли лекинко да намалите музичката?" кво сложно у туй изреченийце има питам аз?и то само в 23:00 разбирам да беше 2:00,3:00-да ама са кой у петък вечер си е залягал в 23:00???някой дъртофелник предполагам...и к'во изгониха ни-не че не се върнахме ама умря купона! хората се спекоха(някой от тях) и си заминаха....я аз да го питам чичко полицай неговият син кат стане на 18 к'во ще му се случва на купона?ще ги остави нали щото е ченге а ние да го духаме тъй ли питам аз?.....са ще ми разтягат локуми да сме ходели по дискотеките а я да питам та някои има ли 18 (освен двама трима четирима) че да ходим?А?или...

и пак отново онова познато чувство на тъга и самота,на отчаяние и апатия,на ръба съм да не падна,да не се разплача.... а защо?незная или ми е трудно да си призная,да го назова,да го изрека....това значи да го посоча - да знам че то е там и то е истина.... а аз не искам...живях с него 18 години защо сега?...дали е подходящият момент?дали не съм закъсняла или точно напротив в идеалното време на идеалното място.... но боли...не искам да го осмислям...да започвам да го мисля...а ми се налага....за по-добро е...води светло бъдеще.... сама съм с това наясно съм...не го предполагах но е така...така се чувствам защото е истина....и да боли и да го знаеш и да е така....и да желая аз своята промяна...как да вярвам в нещо толкова голямо...та понякога се питам аз във себе си вярвам ли?...а уж оптимист,реалист голям била съм и позитивно мислене имам..къде отива то...къде когато имам нужда аз от него? защо се нуждая от един единствен за да ме върне там където искам да съм...защо направих...

Катрин Бигълоу победи бившия си съпруг Джеймс Камерън и с награди от своята гилдия, продуцентите и критиката е фаворит за "Оскар". Катрин Бигълоу стана първата жена, отличена с годишната награда на режисьорската гилдия в САЩ ( DGA ), а Куентин Тарантино я провъзгласи за "кралицата на режисьорите". Дамата се наложи над четиримата номинирани мъже, сред които бе и бившият й съпруг Джеймс Камерън, току-що преминал сумата 2 млрд. долара с приходите от новия си филм "Аватар". Така 58-годишната режисьорка, висока 182 см, която в младостта си е била много талантлива и перспективна художничка, влиза като фаворит в състезанието за "Оскарите", чиито номинации стават известни този вторник, 2 февруари. Според статистиката избраникът на гилдията е абониран и за академичната награда. Филмът й The Hurt Locker разглежда иракската тема и вече е събрал отличията на различни професионални общности, вкл. продуцентите и кинокритиците. Световната му премиера беше на к...