Остават ми около 2ч и 30 мин до навършване на пълнолетието ми нищо че реално се брои от следващият ден!Въобще не се чувствам празнично...очаквам този ден вече 6 години и сега еуфорията я няма...нищо няма да се промени...забравила е какво е да се радвам на това което имам и ми предстой...всикнах с щастието на хората и сякаш се храня с него...подържам чуждте радости?....забравила е какво е изненада...какво е наистина да се веселиш и да бъдеш с хората който искаш....забравила съм какво е наистина да знаеш какво ти предстой и да нямаш търпение и да си на тръни от вълнение...в днешни дни всичко си правя сама и за пореден път си потвърждавам тезата че хората са ме възприели за даденост и приятели имаш до момента в който те имат нъжда от теб....никой не мисли за мен или се интересува..не се оплаквам знам че от части аз съм винаовна за това от друга че в момента света е устроен така....друг път не само че броя дните но вълнението напира колкото и да не го показвам а сега....дори незнам какво ще правя!?нямам план нямам идея нямам и желание и нищо чудно да го прекарам просто седейки в къщи пред компютъра или да поспа малко както всеки друг ден в последният един месец....няма да го празнувам...да харесвам си подаръка от нашите и се радвам че не е нещо друго но този подарък аз си го избрах и беше просто еи ака отидох и им казах какъв ще ми е подаръка и те мерси така ни улесни...
немога да се радвам-няма нищо радостно в последната една седмица...и пак не се жалвам не се и оплаквам но не мисля че трябва да е и такова положението...
един човек се прибра за малко след само двуседмично отсуствие и усещам дистанцията и как я няма желанието за разговор и тръпката и вълнението което имах преди го нямах.....можеби ни е писано да се срещнем по натам...бях се вкарала в някакви филми и сценарии и си мечтаех и се самозаблуждавах как нещо може да се получи,как мога да градя планове с него но сега както почти всяко друго нещо в моят живот се разпада до прах.....
чудя се какво толкова правя та не успявам да задържа тези идеи и мисли и хора дори...някъде енергията и способностите ми изгубват сила....чувствам се недостойна за него,сякаш е разочарован от мен...надявам се тук наистина времето да лекува и да покаже....