Седях си в автобуса и слизайки по цариградско сигурно с 80км/ч слънцето ме обля с топлите жълти лъчи и сякаш времето спря....
Сетих се за лятото,за чувсвото на избор и свобода,за това какво е да се чувстваш щастлив бладогарен и удоволетворен дори и за един миг...Затворих си очите и като на филм последните 2години ми минаха пред лицето...
всичките емоции,чувства,случки,изпитания,мисли,постижения,разочарования,спадове,възможности,
мнения,конфликти,смивки,смехове,желания,планове.....замислих се за това което следва дори не исках да се замислям за това което е в момента защото знам че ще изпадна в дупка защото ще се върна в онази си реалност в която ми е непосилно да живея,в която старея с минутите които бавно и мъчитено минават,в която умирам бързо....наистина си дадох сметка че всичко зависи само от мен и не трябва да очаквам чужда помощ дори и минимална...трябва да се променя...и промяната вече настъпва-аз я усещам от одавна и знам че я има но трябва да съм търпелива....
и всичко това се случи в рамките на две три минути..сепнах се защото усетих как се унасям в дълбок и широк размисъл за който точно в момента нямах време...
слънцето все още ме топлеше с меките си зимни макар и малко слънчеви лъчи...отворих си очите точно на време за да видя някаква част от Витоша която в този момент беше бяла и красива...контрастираше на синьото небе което също беше без пухавите си облачете и без мойте любими пътечки говорещи много за много от самолетите минали над нас....
за точно 10 минути усетих прилива на енергя и щастие около мен...усещах как всичко в мен се радваше и се усмихваше..как това беше нещотото което то желаеше и как това беше нещотото което не беше усещало от много дълго време и му липсваше.....
песента която слушах по това време и допринасяше за прекрасното настроение и обстановка беше:Lio-is it love