Чувството...

Чувството,което има когат се сетиш,че си бил някъде,някога,с някой и си ппеживял дадена емоция....че си искал,че си мечтал,че си говорил...и сега гледаш само снимки и си спомняш за точно тези мисли,мечти и думи.......иска ми се да заплача,но от радост ли или тъга......да се радвам ли за това,което съм имала тогава и да мечтая за по-добри,или да съжалявам,че нищо не е станало...че е останало само спомен....че е е било само за момента...че не съм го осъзнала и не съм му се насладила до край...или може би съм?Задавам си глупавия въпрос по-добре от това можеше ли да бъде?...и не мисля че можеше...а сега как да се чувствам?!...приемам нещата такива каквито са и да имам отговора на въпроса и какво от това...не ме кара да се чувствам по-добре,а само по-скокойна....

Чувството,когато незнаеш какво ти предстой,но знаеш какво искаш и знаеш че ще са само хубави неща.....тогава когато не ти пука от нищо и никой,а само от себе си...когато не се интересуваш от другите,а само от това на теб да ти е добре да се чувстваш удоволетворен от това,което си и от това какво правиш,къде си и с кого си...да знаеш че всичко това е било твой избор и няма към кого да се обърнеш да го обвиниш...да не съжаляваш за нищо...да се чувстваш просто щастлив от това че съществуваш на Земята като такъв какъвто си...има ли по-хубвао нещо от това???....

Чувството на свобода....на мисъл...на чувства и емоции...на действия...на преживявания...на избор.....това ме изпълва и ме зарежда с енергия...точно това чувство ме кара да живея както аз искам и аз знам без да бъда упреквана и да ми бъдат задавани тъпи въпроси.....точно това чувство съм аз и не обичам когато някой се асоциира с мен и точно това ме кара да се махна,да избягам и да не се задържам....да съм сама и с всички хора,било то за няколко часа или за целия си живот....може да звуча като егоист или да съм,но това съм аз и ме кара да се чувствам добре...не искам да променям вътрешното си АЗ заради някои.....чувството на без задръжки....точно това ме мотивира и ме кара да мисля позитивно....

Имам един въпрос към всички вас,които четете,било то 1 човек-знаеш ли кое е това нещо което те кара да се чувстваш така?Аз знам!....А ти,стремиш ли се да го постигнеш или те е страх да рискуваш?....

От дълбините:

Зрялост

Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...
Прочетете още

Безхаберно изтощение

Мозъка ми е изтощен, изхабен, отпаднал, западнал душата ми два пъти повече, най-вече изхабена.... Знам  защо и това още повече ме вбесява.... омръзнаха ми настроенията, които ме скапват по-бързо от всякога сега искам това, после друго днес ми казваш това, утре друго и пак не е само това.... има и още .... Има и още, защото отново се хвърлих в дълбокото без спасителна жилетка с опит да се науча да плувам и в момента съм на предла на силите си.... скоро и ще се предам, ще се удавя, ако някои не ме измъкне от там, ако не ми подаде пръчката, пояса или просто сламка да се хвана... пласебо ефект, ако щеш..... И не е като да има кой да виня... виня себе си за това, че ми хареса мястото, гледката, водата и фактът, че този път ти си в нея..... Аз се давя, а ти вместо да ми помогнеш да се науча да плувам, да ме извадиш, ме потапяш повече и повече... казваш ми врели- некипели с огромно спокойствие, защото така ти си се научил да плуваш ..... Омръзна ми от самата мен!
Прочетете още
Те ще минат през живота ти като полъх,разхлаждащ влажното ти чело,но аз ще съм Въздухът, който дишаш! Те ще са капчици роса и пръски от вълна в знойната жега,но аз ще съм живата Вода, която пиеш! Те ща са искрици в тъмната нощ,но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее! Те ща са прах, носен от вятъра,но аз ще съм Земята, по която стъпваш,в която са се вкопчили дълбоко корените ти и от която пиеш живителни сокове! В замяна искам само да знам, че го знаеш! Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!
Прочетете още