В душата на една фея

От много време на сам не бях изпитвала толкова много емоции в един ден.....но всичките бяха насочени в една посока.....поскока-случващо се!Това беше именно онова хубаво нещо за което говорехме цяла година.Колкото и хубаво то ни плашеше и днес беше кулминацията на всичко това.Днес ние се събрахме,ние бяхме по-силни,по-задружни и по-концентрирани от всякога.Ние бяхме притеснени,повръщанше ни се,изнервени,уплашени,ентусиазирани,мотивирани но всичко това ние бяхме заедно и ние знаехме че ще се справим....ние бяхме един отбор и ние бяхме като едно..... Говоря именно за представлението наречено "Открит урок" което направихме ние-Creativity club.За 9 месеца ние направихме много.....ние не просто играхме днес-ние показахме себе си вупреки страха,ние изразихме себе си въпреки всичко,ние показахме на какво сме способни пред знайни и незнайни,ние се доказахме на себе си,че можем и искаме,показахме че всичко е възможно стига да го пожелаеш,ние дадохме воля на фантазията си,ние се замисли...

Гледам тази снимка и искам пак да съм дете.....искам пак да се возя на въртележки и да си играя с децата на площадката пред блока...искам да се върна и да незнам какво е отговорност,какво е лъжа,какво са сълзи на вътрешна болка,какво ме очаква,да не знам какво е любов,какво е разочарование....искам да се върна....искам пак да съм дете на въртележка!....

значи,от къде да започна....в момента съм ядосана и съм бясна,и ми идва да счупа нещо,от одавна не бях изпитвала това чувство-мразя го!Това може би е единственото чувство,което мразя да изпитвам.......усещам как животът ми е в момент,в който ме среща с някакви хора,които са косвено допрени до мен и сякаш аз ги искам тук до мен,защото съм си изградила от малкото време с тях някаква представа,а те просто се дърпат,защото не са за моят "балон",но аз опитвам ли се,опитвам....тяхната цел е не да са във живота ми,а да ми покажат какви хора не искам в живота си и да разбера доста неща за себе си,но защо само такива хора питам аз?Нямам нищо напротив от уроците,но защо постоянно,защо няма някой,който да не е само за урок,а просто да бъде себе си да,бъде искрен,да бъде човек на място и приятел....как другите го умея,а аз не?......дразня се,много се дразня от тези хора...те изпитват моите нерви и ми причиняват главоболие от главоблъсканиците,които си създавам.......не обичам......защо и...

There is something strange in him.....Should I worry?

Did I find my fairytale or it is my imagination again?........

...имам е така много неща дето ми се въртят в главата и искам да напиша но все или нямам време или нямам желание или не са формулирани или просто незнам какво искам да кажа....но скоро ще знам и тогавааааааа ще го напиша :)

Те ще минат през живота ти като полъх,разхлаждащ влажното ти чело,но аз ще съм Въздухът, който дишаш! Те ще са капчици роса и пръски от вълна в знойната жега,но аз ще съм живата Вода, която пиеш! Те ща са искрици в тъмната нощ,но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее! Те ща са прах, носен от вятъра,но аз ще съм Земята, по която стъпваш,в която са се вкопчили дълбоко корените ти и от която пиеш живителни сокове! В замяна искам само да знам, че го знаеш! Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!

Не е лесно сам да се вътриш....сам да се тормозиш...сам да си правиш точно онова което не искаш само защото незнаеш къде точно е правилният път към това което искаш...само защото незнаеш дали няма повече от един верен път....само защото те е страх да поемеш та дори да погледнеш на там защото може би нещо хубво непознато би ти се случило....само защото незнеш как....само защото си свикнал някой да е до теб винаги и да ти помага...... Защо винаги трябва да се измъчвам...сякаш мазохизма ми е в кръвта...сякаш ми харесва да страдам...да не съм онова което искам да бъда....сякаш е по-добре да си живея в мечтите...сякаш е по-добре да оставиш всичко да ти се изплъзне..сякаш е по-добре само да ти пука без да правиш нещо и да се измъчваш отстрани...сякаш е по-добре без хора и просто да ги наблюдаваш...сякаш искам да съм пасивна защото ме е страх ако съм активна да не бъда наранена...сякаш ме е страх да се обвържа с хората...да не се пристастя...да не се сближа...да не се привържа.....защо този с...

Плачеш ли, рискуваш да излезеш сантиментален. Протегнеш ли ръка към другиго, рискуваш да се ангажираш. Изложиш ли идеите и мечтите си пред множеството, рискуваш да ги изгубиш. Обичаш ли, рискуваш да не споделят обичта ти. Живееш ли, рискуваш да умреш. Вярваш ли, рискуваш да се откажеш, но рисковете трябва да се поемат, защото най-голямата опасност в живота е нищо да не рискуваш. Хората, които нищо не рискуват, не правят нищо, нямат нищо, не са нищо. Могат да избегнат страдание и мъка, но няма да се поучат, променят, пораснат,обичат, живеят. Оковани са от своите разбирания, те са роби, те са се отказали от свободата. Само онзи който рискува е свободен.

Не съм сигурна за какво искам да пиша.....за мечтите или за любовта....като се замисля по-дълбоко и направя връзката те се припокриват на места..... сякаш всичко за което мечтая няма смисъл ако немога да го споделя,да го споделя с човек който би ме разбрал и би бил щастлив с мен....би изпитал и видял онова което аз виждам и изпитвам...би споделял мнение,опит и идеи...би искал да видя неговият свят през неговите очи и моят свят през неговите очи....който би искал да изживее с мен магията на онова странно нещо което те кара да летиш в облаците от вълнение... Вярвам в мечтите си...знам че те могат да бъдат реалност и е просто въпрос на време.....желаението и волята ги имам......остава само съдбата да се обърне на моя страна....

Можеш да затвориш очите си за нещата,които не искаш да виждаш,но неможеш да затвориш сърцето си за нещата,които не искаш да чувстваш.

Да обичаш - това значи да бъдеш направен от сълзи и въздишки, от пламък и вярност, докато не станеш купчина пепел.