Creativity club


От много време на сам не бях изпитвала толкова много емоции в един ден.....но всичките бяха насочени в една посока.....поскока-случващо се!Това беше именно онова хубаво нещо за което говорехме цяла година.Колкото и хубаво то ни плашеше и днес беше кулминацията на всичко това.Днес ние се събрахме,ние бяхме по-силни,по-задружни и по-концентрирани от всякога.Ние бяхме притеснени,повръщанше ни се,изнервени,уплашени,ентусиазирани,мотивирани но всичко това ние бяхме заедно и ние знаехме че ще се справим....ние бяхме един отбор и ние бяхме като едно.....
Говоря именно за представлението наречено "Открит урок" което направихме ние-Creativity club.За 9 месеца ние направихме много.....ние не просто играхме днес-ние показахме себе си вупреки страха,ние изразихме себе си въпреки всичко,ние показахме на какво сме способни пред знайни и незнайни,ние се доказахме на себе си,че можем и искаме,показахме че всичко е възможно стига да го пожелаеш,ние дадохме воля на фантазията си,ние се замислихме над многовъпроси които хората обикновено забравят заради погълнатото ги сиво ежедневие...ние разчупихме рамките на правилно и неправилно,ние показахме как се работи в екип но как всеки един може да изрази индивидуалността си в този екип.....всеки допринесе...ние дадохме много и взехме най-ценното...ние си създадохме спомени скоито да живеем за напред..ние съградихме нови желания и мечти...ние си отговорихме на много въпроси и на много не можахме...ние се научихме да търсим и да ни търсят.....
Вълнението и емоцията която мина през мен докато влизаха гостите беше неуписуемо....страхът се смеси с положителното и ентусиазираното в мен и единственото което можех да направа е да кажа"Майната му" и да го направя въпреки всичко и аз успях,ние всички успяхме......имаше страх имаше отговорностимеше и малки гафове имаше и black-out имаше и чакане и ръчкане и питане...имаше въпроси имаше и отговори.....имаше празник,който ние самите създадохме,но нах вече имаше желание,емоция,удоволетворениеи забавление......
След като всичко това свърши аз все още немога да повярвам че то наистина е край...немога да си го представя защото имам енергия и желание и мотивация за още много...за много работа.....може би факта че имаме още една среща ме утешава...може би надеждата която умира последна ме кара да мисля че това нещо ще продължи и бих се радвала наистина...сега съжалявам че пропилях два месеца в неходене.......
Това беше за мен необикновенна среща с необикновенни хора и се надявам пътят ми със тях да не е до тук а да продулжи и за напред......

От дълбините:

Зрялост

Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...
Прочетете още

Безхаберно изтощение

Мозъка ми е изтощен, изхабен, отпаднал, западнал душата ми два пъти повече, най-вече изхабена.... Знам  защо и това още повече ме вбесява.... омръзнаха ми настроенията, които ме скапват по-бързо от всякога сега искам това, после друго днес ми казваш това, утре друго и пак не е само това.... има и още .... Има и още, защото отново се хвърлих в дълбокото без спасителна жилетка с опит да се науча да плувам и в момента съм на предла на силите си.... скоро и ще се предам, ще се удавя, ако някои не ме измъкне от там, ако не ми подаде пръчката, пояса или просто сламка да се хвана... пласебо ефект, ако щеш..... И не е като да има кой да виня... виня себе си за това, че ми хареса мястото, гледката, водата и фактът, че този път ти си в нея..... Аз се давя, а ти вместо да ми помогнеш да се науча да плувам, да ме извадиш, ме потапяш повече и повече... казваш ми врели- некипели с огромно спокойствие, защото така ти си се научил да плуваш ..... Омръзна ми от самата мен!
Прочетете още
Те ще минат през живота ти като полъх,разхлаждащ влажното ти чело,но аз ще съм Въздухът, който дишаш! Те ще са капчици роса и пръски от вълна в знойната жега,но аз ще съм живата Вода, която пиеш! Те ща са искрици в тъмната нощ,но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее! Те ща са прах, носен от вятъра,но аз ще съм Земята, по която стъпваш,в която са се вкопчили дълбоко корените ти и от която пиеш живителни сокове! В замяна искам само да знам, че го знаеш! Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!
Прочетете още