Нищо!

Не е лесно сам да се вътриш....сам да се тормозиш...сам да си правиш точно онова което не искаш само защото незнаеш къде точно е правилният път към това което искаш...само защото незнаеш дали няма повече от един верен път....само защото те е страх да поемеш та дори да погледнеш на там защото може би нещо хубво непознато би ти се случило....само защото незнеш как....само защото си свикнал някой да е до теб винаги и да ти помага......
Защо винаги трябва да се измъчвам...сякаш мазохизма ми е в кръвта...сякаш ми харесва да страдам...да не съм онова което искам да бъда....сякаш е по-добре да си живея в мечтите...сякаш е по-добре да оставиш всичко да ти се изплъзне..сякаш е по-добре само да ти пука без да правиш нещо и да се измъчваш отстрани...сякаш е по-добре без хора и просто да ги наблюдаваш...сякаш искам да съм пасивна защото ме е страх ако съм активна да не бъда наранена...сякаш ме е страх да се обвържа с хората...да не се пристастя...да не се сближа...да не се привържа.....защо този страх...да била съм наранявана но не съм ли аз онази която постояно повтаря рискувай.....къде е промяната....защо не правя крачките който искам....защо не мърдам....защо го правя....защо седя на едното НИЩО?!

От дълбините:

Зрялост

Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...
Прочетете още

Безхаберно изтощение

Мозъка ми е изтощен, изхабен, отпаднал, западнал душата ми два пъти повече, най-вече изхабена.... Знам  защо и това още повече ме вбесява.... омръзнаха ми настроенията, които ме скапват по-бързо от всякога сега искам това, после друго днес ми казваш това, утре друго и пак не е само това.... има и още .... Има и още, защото отново се хвърлих в дълбокото без спасителна жилетка с опит да се науча да плувам и в момента съм на предла на силите си.... скоро и ще се предам, ще се удавя, ако някои не ме измъкне от там, ако не ми подаде пръчката, пояса или просто сламка да се хвана... пласебо ефект, ако щеш..... И не е като да има кой да виня... виня себе си за това, че ми хареса мястото, гледката, водата и фактът, че този път ти си в нея..... Аз се давя, а ти вместо да ми помогнеш да се науча да плувам, да ме извадиш, ме потапяш повече и повече... казваш ми врели- некипели с огромно спокойствие, защото така ти си се научил да плуваш ..... Омръзна ми от самата мен!
Прочетете още
Те ще минат през живота ти като полъх,разхлаждащ влажното ти чело,но аз ще съм Въздухът, който дишаш! Те ще са капчици роса и пръски от вълна в знойната жега,но аз ще съм живата Вода, която пиеш! Те ща са искрици в тъмната нощ,но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее! Те ща са прах, носен от вятъра,но аз ще съм Земята, по която стъпваш,в която са се вкопчили дълбоко корените ти и от която пиеш живителни сокове! В замяна искам само да знам, че го знаеш! Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!
Прочетете още