25.02.2011 или първият ми ден от being 19!

Така петък беше странно каръшки ден!....
След като излезнах от даскало всичко тръгна наопаки:
  1. тичах за 9ката
  2. спря тока точно след като се бях натъманила като кучка в каручка да гледам Анатомията на Грей
  3. тръгнах за урок на време,минавам около 50м и се усещам че нещо ми е много свободно и леко и се усещам,че съм си забравила папката с нещата за урок
  4. едва ли не тичах до Плиска,след което се нареждам на опашка в 345 за едни тъпи малки бонбони и разбира се работеше само 1 каса и 2 дядовци пред мен напазаръвали като за следващият век видяха ме и не ме пуснаха
  5. отивам на спирката да си хващам 604 и го гледам как затваря врати и потегля
  6. започвам да пиша смс и нещо ме накара да си вдигна главата,в този момент 204 и една парашутка се сблускаха леко- айде авария ... стана опашка след тях
  7. дописвам си смс-а вдигам голава към таблото да видя след колко време имам 604 и показва 13 мин,.....истерясах!
  8. обаждам се на мама,казвам ѝ,тя казва няма да ходиш на урок,прибирам се и нямам нет
  9. обаждам се в Мегалан така и така нямам нет,ами до 2 часа ще дойде техник...оп звънни се след 2 мин на вратата един симпатичен младеж...викам му:"много бързо долетя!?" ... както и да е поглежда го той и ми вика:"токов удар на рутера!" ...само това ми липсваше и са квб,викам му аз...."аааа не споко ей са съм готов"
  10. оправи го той...отиваме с Мила да гледаме Go Week и кво си мислите търчахме за 20ката
  11. отиваме на спирката на 120 и нали няма табло,бре да дойде бре да дойде няма го никав ... 5,10,15 мин минава някъв-ЗА ГАРАЖ... да ти се невиди тъпият градски транспорт...20,30,40 мин и най-накрая след приблизително 1 час чакане в студа той дойде.....
  12. изсипваме се ние в Лозенец,намираме мястото където ще свирят ,вече станало 20:30 мислим,че сме закъснели,а то 15 човека на кръст
  13. говорихме си,пихем,ядохме...бре да почнат,бре да почнат ажа ама не... около 22:00 почнаха
и finally с това се завърши вечерта.....

От дълбините:

Зрялост

Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...
Прочетете още

Безхаберно изтощение

Мозъка ми е изтощен, изхабен, отпаднал, западнал душата ми два пъти повече, най-вече изхабена.... Знам  защо и това още повече ме вбесява.... омръзнаха ми настроенията, които ме скапват по-бързо от всякога сега искам това, после друго днес ми казваш това, утре друго и пак не е само това.... има и още .... Има и още, защото отново се хвърлих в дълбокото без спасителна жилетка с опит да се науча да плувам и в момента съм на предла на силите си.... скоро и ще се предам, ще се удавя, ако някои не ме измъкне от там, ако не ми подаде пръчката, пояса или просто сламка да се хвана... пласебо ефект, ако щеш..... И не е като да има кой да виня... виня себе си за това, че ми хареса мястото, гледката, водата и фактът, че този път ти си в нея..... Аз се давя, а ти вместо да ми помогнеш да се науча да плувам, да ме извадиш, ме потапяш повече и повече... казваш ми врели- некипели с огромно спокойствие, защото така ти си се научил да плуваш ..... Омръзна ми от самата мен!
Прочетете още
Те ще минат през живота ти като полъх,разхлаждащ влажното ти чело,но аз ще съм Въздухът, който дишаш! Те ще са капчици роса и пръски от вълна в знойната жега,но аз ще съм живата Вода, която пиеш! Те ща са искрици в тъмната нощ,но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее! Те ща са прах, носен от вятъра,но аз ще съм Земята, по която стъпваш,в която са се вкопчили дълбоко корените ти и от която пиеш живителни сокове! В замяна искам само да знам, че го знаеш! Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!
Прочетете още