Лично
В един момент старанието на духът и тялото ти да се слеят в едно,да се слеят в хармония като едно цяло стана толкова силно че изведнъж изчезна и за миг си помислих че е станало но всъщност не е така....фактът че все още плача,все още се разочаровам и не получавам очакваното говори че някъде бъркам...не мисля ...отказвам да живея да се променя...отказвам да намеря златната среда...лутам се във себе си а хората се блъсат в мен и очакват да им помогнат...аз намирам изход да избягам от собствените си терзания и проблеми в тяхните желание за помощ...чувствам се полезна за другите но не е за себе си...плача като малко дете и не знам защо....плача като малко дете и не знам за какво....плача и не виждам себе си...нищо не искам това е странно...обичам себе си ... търся себе си?...щастлива съм....
Намирам ли получавам ли...губя се сред сълзите на незнанието...кога се получи това...мамка му ...майната на всичко и хоп отрязваш се от живота ... оставаш в небитието след това се връщам хей живот здравей здравей за малко и пак в 10 метровата дупка на терзания и питанки....
Страдам и не знам защо....помощ на себе си не мога да дам...кой може....имаше един но той си отиде...а на него кой ще му помогне...не знам всичко не съм велика.... не съм никоя...аз съм прах във формата на човешко тяло...а една душа влиза и излиза .....до къде стигнах да не задавам въпроси да съм си чужда ...да не познавам онова което искам което мога което съм...знаела ли съм го някога?!
Срам ме...срам ме е че се научих някой да мисли вместо мен а в следващият момент да ми бие шута по този начин...срам ме и от мен самата...
На къде да поема за да се измъкна...да получа отговорите които дори не знам как да задам...на къде да поема че да оправя живота си...за да има смисъл..за да намеря златната среда...за да имам очаквания ... за да получавам и да давам....за да взимам и грабя но и да давам давам давам...на онези които го заслужават.....
Писна ми от този живот..нищо не съм видяла само се лутам в кръг и намирам едно и също...играя по същите правила нищо не се мени..,..минавам по същата пътека с други хора и същите грешки.,.....изпитвам същите чувства и пак се хващам да плача.....
Отговорност,любоф,съзнание....всичко е отишло по дяволите...никога не е било...
Никога не съм била...само един въздух под налягане.....
Едва на 19 .... нищо не видяла,нищо не осъзнала или изпитала......животът епред мен а аз не правя нищо...седенето на едно място и поднасянаето на готово се оказва по-лесно.....
Кой е приятел?...кой е любовник....къде е границата....
Какво постигнах....къде съм сега....какво получавам.....
И отговорът е 0...!