По-силна съм от преди!Аз знам какво искам!
Благодаря,че дойде при мен....
Винаги искам още и още хора покрай себе си,но все още не съм способна да се примирявам със негативните им черти,както и със своите собствени настроения....не мога да се примиря с това,че някой е преди мен...винаги ще се боря,винаги ще водя,винаги ще следвам,но винаги ще страдам,ще се радвам и ще обичам....
няма значение кой подред си,ако има въобще номерация,важното е какво правиш за този човек и оценява ли го той...има ли смисъл в това да го имаш в живота си...
приятелството не е просто взаимоотношения,добри приказки с някой и щастливи преживяни мигове,а низ от трудности и препядствия,които ако преедолеем заедно ставаме по-силни,не се чувстваме самотни и не страдаме....
но трябва да допускаме хората до себе си...трябва свободно да изразяваме чувствата си....трябва да се доверяваме....поне на един човек не само на себе си....трябва да търсим помощ,когато имаме нужда...не трябва да се оставяме да потънем....
аз не съм нищо особено освен един човек,искащ приятелите му,а именно хората,с които споделя и мъка,и щастие,с които има и спорове,и щастливи мигове,да са добре освен здрави ,то и щастливи в живота си,удоволетворени,от това което получават...
не е нужно всеки ден да ми звъниш,да ми пращаш смси или да ме тагваш в ФБ,важно ми е, когато се чуем да ти се похваля или оплача да страдаш,или да се радваш с мен...да си до мен, пред мен и зад мен...да ми помагаш в кризисни ситуации,когато сама не мога да се справя...да ме уважаваш и да ме обичаш...
не ми е нужно да те виждам всеки ден,а да знам,че кажеш ли,че ще се видим ще се видим....
не знам какво толкова искам..не знам колко е по-различно от всичко нормално....
знам че това е моето виждане и така искам да живея!
