25 СЕПТЕМВРИ 2011, НЕДЕЛЯ

"Тишината"

Изведнъж идва онази "тишина", която мразиш, защото няма какво да кажеш на човека до теб. Празно е, няма думи. Дали ти сбърка нещо, дали другия сбърка нещо, но тази "тишина" се появи и ти се побъркваш от нея. Пречи ти, при това на абсолютно всичко. Идва ти не да крещиш, а да събориш и счупиш всичко в стаята. Започваш да се чувстваш повече като някаква придобивка, отколкото като нещо ценно и важно за някого. Търсиш начин да махнеш "тишината", не ти се отвръща с особен ентусиазъм. Все пак е пъти по-лесно да стоиш и да си цъкаш на компютъра, да си мълчиш, но не и да имаш жив контакт, да се чувстваш наистина жив, наистина човек, наистина усещащ - обичащ, мразещ или каквото и да било друго.Най-абсурдното е, че човекът лежи до теб, а всъщност безкрайно много ти липсва. Всеки ден. Не мислиш за това, което си имал с този човек последната една година, а мислиш за нещо материално, което ще дадеш като подарък. Защо всичко трябва да се свързва с материята? Защо се появява тишината? Защо е по-лесно да не усещаш и да гледаш непрекъснато тъпо в монитора и там да си "социален"? Защо толкова лесно може да позачезнат нещата?
ПУБЛИКУВАНО ОТ 13.6.35 В 00:11
Mäd Lınn каза...
Една връзка никога не може да се изхаби,ако ти не ѝ позволиш....
Една връзка и едни взаимоотношения се градът от двама човека и никога не можеш да изградиш онази част от моста,която принадлежи на него....
Идва момент когато тишинати идва.... но с нея трябва да дойдат спомените и приятното чувство....Казват,че добрите връзки,истинските и споделените не винаги трябва да имаш какво да кажеш на човека отсреща а именно и в това да можеш да седиш до него и да не изпитваш нужда да кажеш и пак да се чувстваш добре... да изпитваш любовта спокойствието и хорамонията....
"Социален" в нета означава да можеш да кажеш на света какво мислиш с очакване някой да те чуе без да ти каже нищо.... без да видиш физиономията му... или да му кажеш да млъкне в момент,в който ти искаш....
Човекът в една връзка е първо човек...егоистичен със своите желания и потребности...индивидуалист,коите е решил да играе екипно... и той трябва първо това да развива и това да храни,за да има връзката енергия за живот.....

От дълбините:

Зрялост

Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...
Прочетете още

Безхаберно изтощение

Мозъка ми е изтощен, изхабен, отпаднал, западнал душата ми два пъти повече, най-вече изхабена.... Знам  защо и това още повече ме вбесява.... омръзнаха ми настроенията, които ме скапват по-бързо от всякога сега искам това, после друго днес ми казваш това, утре друго и пак не е само това.... има и още .... Има и още, защото отново се хвърлих в дълбокото без спасителна жилетка с опит да се науча да плувам и в момента съм на предла на силите си.... скоро и ще се предам, ще се удавя, ако някои не ме измъкне от там, ако не ми подаде пръчката, пояса или просто сламка да се хвана... пласебо ефект, ако щеш..... И не е като да има кой да виня... виня себе си за това, че ми хареса мястото, гледката, водата и фактът, че този път ти си в нея..... Аз се давя, а ти вместо да ми помогнеш да се науча да плувам, да ме извадиш, ме потапяш повече и повече... казваш ми врели- некипели с огромно спокойствие, защото така ти си се научил да плуваш ..... Омръзна ми от самата мен!
Прочетете още
Те ще минат през живота ти като полъх,разхлаждащ влажното ти чело,но аз ще съм Въздухът, който дишаш! Те ще са капчици роса и пръски от вълна в знойната жега,но аз ще съм живата Вода, която пиеш! Те ща са искрици в тъмната нощ,но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее! Те ща са прах, носен от вятъра,но аз ще съм Земята, по която стъпваш,в която са се вкопчили дълбоко корените ти и от която пиеш живителни сокове! В замяна искам само да знам, че го знаеш! Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!
Прочетете още