Има нещо,което ме кара да съм против християнството.Не познавам тази религия макар да съм християнка....не познавам нито обичаи,традиции или историята ѝ и да си призная не искам.Не съ религиозен човек.Не съм проив другите религии.На мнение съм,че на света има една религия в много форми.Били са създадени за да могат хората да вярват в нещо,тъй кати не са имали самосъзнанието да вярват в себе си.Това е бил начинът да са сплотени и обединени около нещо.Религиите както са били в помощ на хората така съм им докарали едни от най-големите проблеми,воини,неразбирателства и делене на по-висши,по-нисши,по-прави,по-богати или бедни....Сърквите или манастирите могат да бъдат много краси места,места с история,но мен ме карат да седя настрана.Чувствам се сякаш обвинявам за нещо тази религия и същевременно се чувствам виновна пред нея.
Но празниците като Коледа и Великден са семейни празници.Те не са религиозни празници.Малко хора ги възприемат вече по такъв начин.По-скоро това са празници,на които цели родове се събират от цял свят в родния дом,където прекарват няколко дни споделяйки,радвайки се ,бидейки щастливи.Мама и баба да ти сготвят.Дядо да ти говори за празниците или за политиката.Братовчердите да ти споделят какво работят,учат и кое е новото гадже.Сестра ти или брат ти да се закачат като в детските години.Тати да раздаде подаръците и да пийнете по едно заедно обсъждайки всякакви нови неща покрай семейството и света....
По-уютно от това не може да бъде.Чувстваш топлината и че тези хора наистина са твоя плът и кръв и чувстваш ,че би направил всичко за тези хора за да са добре и да се чувстват щастливи ....
Ето това искам да изпитвам всяка Коледа и Великден .....

От дълбините:

Зрялост

Безхаберно изтощение