Всичко е хаос ...

Всичко е хаос....всичко е с краката нагоре....всичко пак е сиво и няма значение....
Хората си отиват един по един...усещането към други и то.....
Новите ме дразнят с ентусиазмът си от новото,от промяната,която им се случва....
Моята промяна - нов апартамент на улицата,на която живеех преди...кръгът се затвори за пореден път ....
Университет - не съм го почнала,но чувството е все едно започва 15 септември в 31,където прекарах 12 години
Новите хора,които идват - сякаш ги познавам вече и са ми омръзнали
Приятелите - всеки го е грижа за себе си и няма с кои да си кажеш две приказки,две шибани смислени приказки!
София - все така познатото място
Работа - the same old story - the same bullshit i dont care about,just my mum does
и всичко е просто работа за клуба,работа за програмата.... мисля идеи и как да се осъществят и за какво....да няма с кого да споделиш....
Няма кой да ме предизвиква.....
Нямам цел .... нямам мечта.....
Всичко минава като на лента...
...дори обученията ги знам и не могат да ме изненадат....
няма тръпка... няма емоция...няма нищо....нищичко......
еуфорията на другите е дразнител за сетивата ми.... излиза ми се,но нито с теб,нито с теб,нито с теб....а може би с теб ,но на теб не ти се излиза с мен....
искам неща от хората,които не искат да ми ги дадат...... това ме отчайва още повече...отказвам се...приемам го прекалено лесно..... не се боря......
умрях за пореден път!..

От дълбините:

Зрялост

Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...
Прочетете още

Безхаберно изтощение

Мозъка ми е изтощен, изхабен, отпаднал, западнал душата ми два пъти повече, най-вече изхабена.... Знам  защо и това още повече ме вбесява.... омръзнаха ми настроенията, които ме скапват по-бързо от всякога сега искам това, после друго днес ми казваш това, утре друго и пак не е само това.... има и още .... Има и още, защото отново се хвърлих в дълбокото без спасителна жилетка с опит да се науча да плувам и в момента съм на предла на силите си.... скоро и ще се предам, ще се удавя, ако някои не ме измъкне от там, ако не ми подаде пръчката, пояса или просто сламка да се хвана... пласебо ефект, ако щеш..... И не е като да има кой да виня... виня себе си за това, че ми хареса мястото, гледката, водата и фактът, че този път ти си в нея..... Аз се давя, а ти вместо да ми помогнеш да се науча да плувам, да ме извадиш, ме потапяш повече и повече... казваш ми врели- некипели с огромно спокойствие, защото така ти си се научил да плуваш ..... Омръзна ми от самата мен!
Прочетете още
Те ще минат през живота ти като полъх,разхлаждащ влажното ти чело,но аз ще съм Въздухът, който дишаш! Те ще са капчици роса и пръски от вълна в знойната жега,но аз ще съм живата Вода, която пиеш! Те ща са искрици в тъмната нощ,но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее! Те ща са прах, носен от вятъра,но аз ще съм Земята, по която стъпваш,в която са се вкопчили дълбоко корените ти и от която пиеш живителни сокове! В замяна искам само да знам, че го знаеш! Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!
Прочетете още