Our own game sometimes plays shit
Понякога човек бива въвлечен в собствената си игра.... игра на думи,но не и на действия... игра на мисли,но не и реалност....игра със себе си в различните ѝ форми....
Харесваме човек и се вкопчваме в идеята....тази идея става фикс... само този човек ни интересува...само за него говорим и за него мислим...
Започваме да го опознаваме,докато се правим на някой,който ни се иска,но някой който все още не сме .... разбираме интересите му,къде ходи,какво обича да прави,какъв е по характер,какво мрази,на какво се възхищава и какво го впечатлява,и след време се улавяме,че правим всичко това.... ходим там където е той,правим това,което той прави,говорим със същите хора,дори ядем същата храна,спим по същото време,използваме интернет,когато той използва и губим облика си ... губим истинското си АЗ и собствения си живот... живеем нечии друг,защото искаме да се харесаме,да бъдем предпочетени пред други,да бъдем забелязани,да бъдем специални.... АЗ-ът вече не съществува,той е подтиснат и "малтретиран" .... но този АЗ след време ще ни потрябва, няма да знаем къде е и как да го използваме,той ще ни лъже и ще ни изневерява.... но само ние сме си виновни....защото единственият проблем на човека е самият той,но и единственото му решение пак е самият той ... просто трябва да бъдем себе си навсякъде.... да се стремим да развиваме собствените си интреси,да правим това,което ние искаме,когато ние искаме и да спрем да бъдем в капана на собствената си илюзия,мечта,заблуда и да започнем да живеем своя живот и ничии друг...защото часовникът тиктака ... а един живот не стига за нищо!
Харесваме човек и се вкопчваме в идеята....тази идея става фикс... само този човек ни интересува...само за него говорим и за него мислим...
Започваме да го опознаваме,докато се правим на някой,който ни се иска,но някой който все още не сме .... разбираме интересите му,къде ходи,какво обича да прави,какъв е по характер,какво мрази,на какво се възхищава и какво го впечатлява,и след време се улавяме,че правим всичко това.... ходим там където е той,правим това,което той прави,говорим със същите хора,дори ядем същата храна,спим по същото време,използваме интернет,когато той използва и губим облика си ... губим истинското си АЗ и собствения си живот... живеем нечии друг,защото искаме да се харесаме,да бъдем предпочетени пред други,да бъдем забелязани,да бъдем специални.... АЗ-ът вече не съществува,той е подтиснат и "малтретиран" .... но този АЗ след време ще ни потрябва, няма да знаем къде е и как да го използваме,той ще ни лъже и ще ни изневерява.... но само ние сме си виновни....защото единственият проблем на човека е самият той,но и единственото му решение пак е самият той ... просто трябва да бъдем себе си навсякъде.... да се стремим да развиваме собствените си интреси,да правим това,което ние искаме,когато ние искаме и да спрем да бъдем в капана на собствената си илюзия,мечта,заблуда и да започнем да живеем своя живот и ничии друг...защото часовникът тиктака ... а един живот не стига за нищо!