Отказах проекта в Босна и Херцеговина....
на момемти еуфорията и желанието нещо да се случи толкова ме обземат,че си слагам розовите очила и се съгласявам на неща,които не съм обмислила добре... говоря прекалено много ... говоря неща,които искам да говоря,но трябва да спра... може би пак ще трябва да започна активно да блогвам вместо да натоварвам хората с моите безгрижни и грижни "проблеми" и мисли.... усещам,че съм досадна не само на най-близките си,ами и на хората,които срещам рядко....това ме отчайва....станала съм неефективна и непълноценна в разговорите и комуникаципта си.... имам нужда от ъпдейт,но преди това трябва да има малко silence,от който да се поуча....хубавите и стойностни неща се случват бавно и с търпение,на което аз все още се уча....
не знам от къде идва това колебание,дали от финансовото ни състояние или от фактът,че съм нужна на някои тук,а всъщност не е така.... да може би за пореден път страхът от разочарованието и провала....от това,че трябва да се справя сама,а не в екип,както до сега.....
все по-малко хора мислят за мен и с право - аз забравих да мисля за себе си ...мисля или за бъдещето или за нищо ....
положението ме плаши ..... и днес нарастна още повече след като усетих и леко предрекох в глвата и мислите си нещо,което ми се е случвало не веднъж - загубата на човек - не във физически смисъл,колкото във взаимоотношения... ревнива съм какво да направя,но ги оставям да летят... пптиците са за това за да летят...няма да ограничавам никого!
на момемти еуфорията и желанието нещо да се случи толкова ме обземат,че си слагам розовите очила и се съгласявам на неща,които не съм обмислила добре... говоря прекалено много ... говоря неща,които искам да говоря,но трябва да спра... може би пак ще трябва да започна активно да блогвам вместо да натоварвам хората с моите безгрижни и грижни "проблеми" и мисли.... усещам,че съм досадна не само на най-близките си,ами и на хората,които срещам рядко....това ме отчайва....станала съм неефективна и непълноценна в разговорите и комуникаципта си.... имам нужда от ъпдейт,но преди това трябва да има малко silence,от който да се поуча....хубавите и стойностни неща се случват бавно и с търпение,на което аз все още се уча....
не знам от къде идва това колебание,дали от финансовото ни състояние или от фактът,че съм нужна на някои тук,а всъщност не е така.... да може би за пореден път страхът от разочарованието и провала....от това,че трябва да се справя сама,а не в екип,както до сега.....
все по-малко хора мислят за мен и с право - аз забравих да мисля за себе си ...мисля или за бъдещето или за нищо ....
положението ме плаши ..... и днес нарастна още повече след като усетих и леко предрекох в глвата и мислите си нещо,което ми се е случвало не веднъж - загубата на човек - не във физически смисъл,колкото във взаимоотношения... ревнива съм какво да направя,но ги оставям да летят... пптиците са за това за да летят...няма да ограничавам никого!