Midnight in Paris

Чувството,че не принадлежиш на реалността,че си се родил в грешното време,че миналото ти е по-познато,по-сладко и по-интересно от колкото настоящето...
До къде си готов да стигнеш....съзнанието ти да те изиграе така,че да те вкара във собствените ти фантази и желание....само за да осъзнаеш какво се случва всъщност в душата ти....да последваш сърцето и инстинктите си.....да разбереш всъщност кой си и да опровергаеш другите....
едни борявят добре с четки,други с моливи трети дори само с въображение,а ти - ти с думи.... никога не са достатъчни и винаги имаш какво още да добавиш,да кажеш,да изражиш,да почувстваш....
влюбен си....влюбен си в живота и в града и в миналото и искаш всичко да е както тогава,но знаеш,че това не може,а живота е един и скъп и трябва да се продължи да се живее в реалността,колкото и мистериозна и леко отчайваща да е на моменти тя....
влюбен си в това кой си,когато разсъждаваш за изкуството,когато се възхищаваш на всички онези хора,които те карат да твориш и то със цялото си сърце....
влюбен си в градът,който те очарова всеки път,когато го видиш...който го харесваш повече,когато вали,от колкото иначе.....който е така прекрасен и през денп и през ноятта...той е страст,изкуство,очарование,любов,романтика и може би всичко,за което си струва да живееш - а именно Париж....
изгубваш себе си в една собствена приказка само за да се окаже накрая,че не само,че не е реално,но си и разбрал истини за самият себе си,за живота..... виждаш света с други очи и това само те впечатлява и очарова....
красотата на живота и чувството да го усетиш с цялото си същество....

От дълбините:

Зрялост

Безхаберно изтощение