Духновно-нравственото - какво,защо и как?

В днешото забързано ежедневие хората не се замислят за това от какво имат нужда те самите, не се замислят за духовното си състояние, за това какво е важно във живота. Материализмът е навлезнал в душите ни и ги е ограбил. Заблудил ни е,манипулирал ни е.Разправя, че матерялното благосъстояние е най-важното,че именно от него имаш нужда, с него светът ти ще е по-спокоен, по-красив.... убеждавате, че с пари можеш да си купиш всичко. А дали е така? Дали наистина можеш да си купиш добродетели, ценности, нова душа.... можеш ли с пари да откупиш греховете си, да поправиш грешките си , да се върнеш в миналото? Бих казала не. Колкото и клиширано да звучи парите и матерялните придобивки, към които човек в днешно време толкова се стреми са средство, а не цел. Те са средство за един малко по-приличен живот, един малко по-нормален, но не по-красив или добър.

Родителите на днешните деца не смятат,че отделянето на  внимание, необходимите разговори и възпитанието на детето са важни. Не мислят, че ако го отложим за днес или утре ще има някаква разлика, не мислят дали няма да е късно. Децата се учат с минути, те поддражават, те имат нужда от човек за пример, човек който да им показва пътищата,  човек, който е добър, и който следва своите възгледи за живота, човек притежаващ добродетели и ценности различни от всички останали ... човек, стремящ се към здраве, към щастие и любов... помагащ и състрадателен, отзивчив и несъдещ. Ето от това имат нужда нашиТЕ деца... те ще бъдат нас не след дълго,  и те ще предадат това, на което ние сме ги научили. Те ще станат това, което ние сме ги подтикнали да бъдат. Не е лесно да се откъснеш от среда пълна с материалисти и негативно настроени хора. Трудно е да откриеш и да бъдеш себе си сред маса от хора заразени с вируса на 21 век.

Тенденция е в днешно време да се говори за духовното, за душата, за това как да я лекуваме, но някой замислял ли се е как да я предпазваме? Винаги се говори за корекция, но не и за превенция. Това не е ли пак един начин за манипулация от страна на други хора? Казват,че ако правим така или иначе щяло да се случи едно или друго. Защо просто не се опитаме да почувстваме със сърцето си, да помислим с главата си и да направим с ръцете си онова нещо,което сме сътворили и не живеем живота, който ние решим, а не този, който твърдят да е по-добрият. Наскоро прочетох една книга, която разказва за добродетелите, за греховете, за живота и смисълът му, и за това как красотата може да изцелява или да погубва. Говоря за книга на Оскар Уйлд – Дориан Грей. Там някъде прочетох следнипт откъс: „.. да влияеш някому означава, да вселиш душата си в неговата. Той вече не е способен да мисли самостоятелно или да гори с пламъка на собствените си неподправени страсти. Добродетелите му престават да бъдат истински за него. Греховете му, ако на този свят изобщо има грехове, са заимствани. Той се превръща в отзвук на чужда музика, в изпълнител на роля, която не е писана за него. Цел на всеки живот е самоусъвършенстването. Да изявим напълно своята същност – ето за какво живее човек.”