липсваш ми
.... не мога да се справя с някои чувства .... дори си задавам въпросът "От какво са породени?" и винаги съм го знаела ..... знаела съм отговорите преди да съм си задала правилните въпроси .... доста пъти съм ревнувала от теб ... ревнувам от приятелите ти ... ревнувам от живота ти ... ревнувам,защото знам какво ми липсва,какво винаги ще ми липсва и какво ми е липсвало .... винаги търсим онова,коеото нямаме или не можем да имаме .... не съм те смятала за конкуренция макар да си ми един от най-близките хора, по-скоро си давам сметка как с безхаберното си поведение в повечето случай (дори не знам как да се изразя) става така,че твоят живот е повече,че на теб ти пука повече, че повече усилия полагаш,че всичко е заслужено,че хората покрай теб са такива и са именно те,защото ти си такава ,а при мен е точно обратното и се питам "Защо?" .... опитвам се да се заблуждавам,че това е така (ако е поради тези фактори),защото живеем в различни градове,че хората имат друго мислене,че сме отгледани в различни семейства ..... и все пак да,колкото и това да е отговорът,толкова и не е ... не е,защото ние сме различни .... не е защото аз съм по-безотговорна и винаги бягам от проблема ..... ние толкова не си приличаме .... и все пак имаме нещо общо ..... не мислех,че някога ще мога да ревнувам от живота на някого .... от това как един човек се справя с него,аккаво постоига какво желае .... ти си упорита и постоянна,а аз не .... виждам неща в тебб,който аз нямам ... боготворя ги и все пак се питам "Някога ще ли ги притежавам?" .... приятелите ти са различни ... можеш да различиш истинско от фалшиво и знаеш какво търсиш... те са реални .... защото имате реални случки .... спрямо теб се чувствам,че живеея в друга орбита,в друг свят... не на тази земя и тази държава .... все едно всичко е виртуално и ршеално не се случва .... странно как човек може да се замисли за това нещо ....
и фактът,че не сме се виждали от толкова време,не сме говорили по телефона с месеци,в скайп пишем по-малко и от веднъж на месец.... ако въобще пишем то е разпокъсан,несвързан разговор за това как я караме и стигаме до абсурдните абстрактни фрази,които сме наизустили и чак сме си омръзнали ... липсваш ми .... но сякаш не ти пука за мен,не те касае... сякаш никога не сме били близки .... сякаш си ми сърдита ... сякаш никога не съм била реална ... сякаш всичко това в последните вде години е било измислица,а а аз съм си фантазирала за онова момиче,което наричма най-до0бра приятелка въпреки,че не съм я виждала 10 месеца и може би ще стане година преди да я видя .... не знам .... задавам си куп въпроси и ме е старх да си отговря с риск да не осъзная грубата истина на rejection-а .....
и фактът,че не сме се виждали от толкова време,не сме говорили по телефона с месеци,в скайп пишем по-малко и от веднъж на месец.... ако въобще пишем то е разпокъсан,несвързан разговор за това как я караме и стигаме до абсурдните абстрактни фрази,които сме наизустили и чак сме си омръзнали ... липсваш ми .... но сякаш не ти пука за мен,не те касае... сякаш никога не сме били близки .... сякаш си ми сърдита ... сякаш никога не съм била реална ... сякаш всичко това в последните вде години е било измислица,а а аз съм си фантазирала за онова момиче,което наричма най-до0бра приятелка въпреки,че не съм я виждала 10 месеца и може би ще стане година преди да я видя .... не знам .... задавам си куп въпроси и ме е старх да си отговря с риск да не осъзная грубата истина на rejection-а .....