Beasts of the Southern Wild

Едно различно общество, едно малко затворено общество,наричащо мястото където живее "Коритото". И в това общество едно малко момиченце на име Хъшпипи.А в центъра историята на това момиченце,което се бори за оцеляване в тази така на пръв поглед джунгла,която бива заливана от вода всеки път,когато ма буря.Стремежът да оцелее, да се докаже на баща си и може би още нещо...нещо по-дълбоко.

Сравнение на два свята в едно и също физическо време - 21 век. Едното - развитото цивилизовано общество, борещо се да покори всеки следващ връх орделено от Другото - нецивилизовано, борещо се на примитивно ниво - да оцелее ден за ден,да остане живо, но щастливо, обичащо, грижещо се, безстрашно, можещо, сливащо се с природата, знаещо от къде идва и благодарящо за всичко,което живота му поднася ....

Историята за това малко момиченце отглеждано от баща си и за ролята им ... кой кой е всъщност в живота? Моделът на подражание, методът на възпитание .... или когато бъдеш оставен сам с детето си и трябва да се бориш всеки ден то да остане живо - какво правиш?
Страхът от смъртта, нуждата да бъдеш силен и неизказаната любов. Нямащо значение полът важното е сърцето да е силно,защото големите зверове го усещат и те преследват,докато не те унищожат.

Какво всъщност се опитва да не каже авторът? ... какво е посланието на този филм?

Дали не е парадоксът на така нареченето цивилизовано общество, в което днес всеки се е вкарал и не забелязва нещата, от което е направно, защото прекалено много се е фокусирало и вглъбило във собственото си аз...

... малко са онези смели хора, които остават там където е домът им там където са родени - природата - и се сливат с нея , и живеят в нея и с нея и те са нея ... но и те са само една малка частичка от нея, която прави тази Вселена това което е, защото ако ги нямаше тя щеше да бъде съвсем различна .....

парадоксът на малкото и голямото, на истината и лъжата, на реалното и нералното ...

От дълбините:

Зрялост

Безхаберно изтощение