Леки момичета или Elles


Идеята за щастието ли е филма на Малгожата Шумовска "Леки момичета"?!
Смисълът на една връзка, дори на живота?

Какво е това да си в брак?
Какво ти носи всичко онова материално дето се бъхтиш за него докато подминаваш живота си?
Не е ли именно удоволствието и удоволетворението от нещата, които правиш, контактите, които създаваш, отношенията, които имаш, връзките, които поддържаш, близостта на някой, които усмислят живота и правят човека щастлив?
Какво кара мъжете да бягат от съпругите си? 
Какво търсят жените?
Какво предлагат съпругите?
Колко всъщност е дебела линията и колко ни трябва за да я прескочим между това да бъдем жена и любовница? жена и проститутка? жена и курва? жена и съпруга? жена и майка? жена и дъщеря или най-общо казано всяко едно етикетче, което може да бъде лепнато на един човек?

 Къде остава това да съблазняваш и да искаш да получаваш от живота онова, което си получвал и на младини .. 
Колко ни струва за да умрем, докато сме живи?
Искаме ли да живеем? А дали върпосът всъщност не е как?
Как, но не и защо! Защо никога не се пита ... 
Как - преструвайки се,че си щастлив,докато никой не те отразява,че съществуваш и сам на себе си поставяш дори немислими задачи за постижение, за да се почувставш жив, да стигнеш границата на разумното - до пределите на психическите си сили, където физическото започва вече да се предава .... да се опитваш да живееш, докато другите са те погребали и не ти позволяват да станеш от гроба и само едни непознати биха могли да ти покажат светлината в тунела.... колко красиво нали - а колко вулгарно може да звучи .. колко вулгарно може да бъде и колко булгарно всъщност е?
Това ли е света на големите, на порастналите ... на онези искащи да са вечно деца, но все потсикащи детското в себе си? .....

Някъде се размива границата на потребностите от желанията и все повече желанията ни не биват удоволетворявани и сякаш ги превръщаме в нужда, за да бъдат те удоволетворени ... а те все така не биват чути .... празни гласове в пространството .... 

 И накрая с фалшивата усмивка - продължаваш все така .. по добре познатата отъпкана пътечка, заради страха за промяна? 

От дълбините:

Зрялост

Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...
Прочетете още

Безхаберно изтощение

Мозъка ми е изтощен, изхабен, отпаднал, западнал душата ми два пъти повече, най-вече изхабена.... Знам  защо и това още повече ме вбесява.... омръзнаха ми настроенията, които ме скапват по-бързо от всякога сега искам това, после друго днес ми казваш това, утре друго и пак не е само това.... има и още .... Има и още, защото отново се хвърлих в дълбокото без спасителна жилетка с опит да се науча да плувам и в момента съм на предла на силите си.... скоро и ще се предам, ще се удавя, ако някои не ме измъкне от там, ако не ми подаде пръчката, пояса или просто сламка да се хвана... пласебо ефект, ако щеш..... И не е като да има кой да виня... виня себе си за това, че ми хареса мястото, гледката, водата и фактът, че този път ти си в нея..... Аз се давя, а ти вместо да ми помогнеш да се науча да плувам, да ме извадиш, ме потапяш повече и повече... казваш ми врели- некипели с огромно спокойствие, защото така ти си се научил да плуваш ..... Омръзна ми от самата мен!
Прочетете още
Те ще минат през живота ти като полъх,разхлаждащ влажното ти чело,но аз ще съм Въздухът, който дишаш! Те ще са капчици роса и пръски от вълна в знойната жега,но аз ще съм живата Вода, която пиеш! Те ща са искрици в тъмната нощ,но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее! Те ща са прах, носен от вятъра,но аз ще съм Земята, по която стъпваш,в която са се вкопчили дълбоко корените ти и от която пиеш живителни сокове! В замяна искам само да знам, че го знаеш! Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!
Прочетете още