Празнична депресия или нещо повече?
Току що затворих една статия - съвсем кратка, обясняваща понятието "празнична депресия" и евентуалните причини за случавнето ѝ. Еми четейки, ако всичко това е вярно (в което не мисля да се съмнявам) в точно това съм изпаднала.
Липса на мотивация, никаква преспектива за нещата, спомените и очакванията всичко да е както в детството и равносметката, без която сякаш не мога, и която не мога да контролирам, а умът ми се е програмирал сам да я прави в едно определно точно време на годината.
Снощи премислих всички и всичко, което ме терзаеше и 'сякаш сутринта се събудих една идея по-лека и една идея по-свободна и щастлива. Мислех да не го мисля повече, но това няма как да се случи. За два дни ми се случи да се подмина с поне 4ма бивши съученици, не се впечатлих особенно, защото нямам някакво голямо желание да разговарям с тях по-скоро си зададох въпроса - имат ли смисъл тези хора в моят живота сега? Има ли смисъл да признавам с действия, че ги познавам и че сме имали минало? Трябва ли да ги признавам като познати? Сигурно отговора на всичко това трябва да е 'ДА' , НО за мен лично те са БИЛИ в живота ми, но тези които всъщност са били са миналото им тях, опова непромененото, което е разговаряло с онова мое минало АЗ, което няма общо с това сега .... 'сякаш сме различни хора или в различни измерения.
Но пък тези хора ме наведоха на мисълта за хората, които са сега в живота ми. Всички онези, които се сетиха за мен (и не се сетиха) и ми честитиха празниците, макар да не съм празнично настроена. По-различните пожелания и отговорите на моите съобщения ... колко хора предпочетоха да ми се обадят вместо да ми пишат, да ми пишат смс вместо да ми пишат в ФБ .... с тази модернизация и технология съвсем сме изгубили чувствата си и нуждата да ги изразяваме, и изразявайки ги как искаме да накараме хората да се чувстват, какво искаме да им кажем с това послание, с това действие. Не мислите хорааааа !... аз лично се почувствах тъжна - не ме зарадвахте, натъжихте ме ... и за съжаление това ще продължава. 'Сякаш не сте истински, а аз съм ви измислила. 'Сякаш не сте мои приятели, а хора които познавам. Какво - да не би да сте обидени, че не ви споделям всичко? Че не се виждаме всеки ден? Че не водя безсмислени разговори по телефона с вас? Няма да го направя, защото това не съм аз и това не е моето понятие за приятелство.
Преди време един познат ми каза, че не е важно дали човекът ще се сети за вашият рожден ден или празник, или тн - е да ама не! Сашо, сори, но това не мога да го възприема. Точно по тези пранзици и с тези пожелания и действия разбираме кои хора приемаме за специални в нашият живот. И знаете ли защо, защото на Коледа няма как да поздравиш всички ( е има - но т'ва е малумно) ... можеш да честитиш коледа или нова година на всеки, които мине покрай теб, защото е празник за всеки! Но друго е да поздравиш 10те човек, които значат много в живота ти, без които не би могъл да водиш живота, които имаш, и на който най-искренно искаш да пожелаеш точно това, което искат да чуят, което мислиш, че имат нужда ... нещо различно да се случи в живота им... повод да ги зарадваш и да им покажеш какво значат за теб!!! Аз го правя - не боли, не наранява, а носи удоволетворение и искреност. Но вие какво разбирате от искреност и изразяване на чувствата. Все по-нечовечни и безчувствени сте станали.!
Ако не искате да кажете на някого нещо, да направите нещо за него, ако просто не ви идва от вътре и не искате - НЕДЕЙТЕ, но да не го направите, защото ви мързи, защото сте забравили (тъй като вие имате по-важни ангажименти) или просто поредното оправдание - това ще ви кажа, мили мои, НЕ Е ПРИЯТЕЛСТВО ... и вие не сте никой ... и не се учудвайте, ако един ден се обърна и ви кажа всичко това, че и много повече!
Липса на мотивация, никаква преспектива за нещата, спомените и очакванията всичко да е както в детството и равносметката, без която сякаш не мога, и която не мога да контролирам, а умът ми се е програмирал сам да я прави в едно определно точно време на годината.
Снощи премислих всички и всичко, което ме терзаеше и 'сякаш сутринта се събудих една идея по-лека и една идея по-свободна и щастлива. Мислех да не го мисля повече, но това няма как да се случи. За два дни ми се случи да се подмина с поне 4ма бивши съученици, не се впечатлих особенно, защото нямам някакво голямо желание да разговарям с тях по-скоро си зададох въпроса - имат ли смисъл тези хора в моят живота сега? Има ли смисъл да признавам с действия, че ги познавам и че сме имали минало? Трябва ли да ги признавам като познати? Сигурно отговора на всичко това трябва да е 'ДА' , НО за мен лично те са БИЛИ в живота ми, но тези които всъщност са били са миналото им тях, опова непромененото, което е разговаряло с онова мое минало АЗ, което няма общо с това сега .... 'сякаш сме различни хора или в различни измерения.
Но пък тези хора ме наведоха на мисълта за хората, които са сега в живота ми. Всички онези, които се сетиха за мен (и не се сетиха) и ми честитиха празниците, макар да не съм празнично настроена. По-различните пожелания и отговорите на моите съобщения ... колко хора предпочетоха да ми се обадят вместо да ми пишат, да ми пишат смс вместо да ми пишат в ФБ .... с тази модернизация и технология съвсем сме изгубили чувствата си и нуждата да ги изразяваме, и изразявайки ги как искаме да накараме хората да се чувстват, какво искаме да им кажем с това послание, с това действие. Не мислите хорааааа !... аз лично се почувствах тъжна - не ме зарадвахте, натъжихте ме ... и за съжаление това ще продължава. 'Сякаш не сте истински, а аз съм ви измислила. 'Сякаш не сте мои приятели, а хора които познавам. Какво - да не би да сте обидени, че не ви споделям всичко? Че не се виждаме всеки ден? Че не водя безсмислени разговори по телефона с вас? Няма да го направя, защото това не съм аз и това не е моето понятие за приятелство.
Преди време един познат ми каза, че не е важно дали човекът ще се сети за вашият рожден ден или празник, или тн - е да ама не! Сашо, сори, но това не мога да го възприема. Точно по тези пранзици и с тези пожелания и действия разбираме кои хора приемаме за специални в нашият живот. И знаете ли защо, защото на Коледа няма как да поздравиш всички ( е има - но т'ва е малумно) ... можеш да честитиш коледа или нова година на всеки, които мине покрай теб, защото е празник за всеки! Но друго е да поздравиш 10те човек, които значат много в живота ти, без които не би могъл да водиш живота, които имаш, и на който най-искренно искаш да пожелаеш точно това, което искат да чуят, което мислиш, че имат нужда ... нещо различно да се случи в живота им... повод да ги зарадваш и да им покажеш какво значат за теб!!! Аз го правя - не боли, не наранява, а носи удоволетворение и искреност. Но вие какво разбирате от искреност и изразяване на чувствата. Все по-нечовечни и безчувствени сте станали.!
Ако не искате да кажете на някого нещо, да направите нещо за него, ако просто не ви идва от вътре и не искате - НЕДЕЙТЕ, но да не го направите, защото ви мързи, защото сте забравили (тъй като вие имате по-важни ангажименти) или просто поредното оправдание - това ще ви кажа, мили мои, НЕ Е ПРИЯТЕЛСТВО ... и вие не сте никой ... и не се учудвайте, ако един ден се обърна и ви кажа всичко това, че и много повече!
Наистина ми е любопитно да знам какво мислите вие?!