Не мога да си
представя да не следвам сърцето си .... да не правя онова, което ми харесва
.... не мога да си предствя разума да надделява ... аз съм емоционална, аз се
движа от чувствата ми ....
Просто всичко това
ми е непонятно ... сигурно, ако трябваше да следвам разума си щях да уча в
Англия криминология или в Холандия туризъм, да работя за многото пари, да се омъжа за
човек с такива, да родя и отгледам деца,
на които да им втълпя, че най-важното е да си финансово обезпечен, съответно
несъмнено да ги вкарам във фабриката за правене на пари ... да се пенсионирам и
да устовя как нищо не ме прави щастлива, как не помня последния си рачдостен
ден и как животът ми е пропилян ....
Дали?
Не мислех, че
някога ще се срещна очи в очи другата страна на монетата ... всичко да е на
опаки на мен ... и въпреки това да го харесаш, но не и да си кажеш „то е
по-добро, може би аз искам него....”
От това да не
искаш да се върнеш в родната си държава, да няма какво да те задържи в нея...
да нямаш постоянно място на пребиваване, само защото живееш там където е
работата ти.... а каква ти е целта в живота? Каква ти е мисията? Към какво се
стремиш?
Объркана съм...
чувствам се ужасно... чувствам някаква празнина.. чувствам, че коремът ми се е
свил и ще повърна ... някакво странно чувство ме обзе, което не бях изпитвала
преди ...
Май имам нужда да
се отдалеча от хората за малко и правилно казах,че не искам да се запознавам с
нови хора, защото разбирам как никой не иска да остане тук, никой не иска да се
бори, всеки иска животът му да е уреден.... защото материализмът надделява,
защото парите надделяват ... ох боли ме, та чак на сълзи ме избива!.