Не отговаряш на съобщенията ми, не отговаряш във ФБ, не отговаряш в скайп... притеснпвам се.. знам,че нещо не е наред... дали случайно не си изпаднал пак в свойте собствени черни дупки не знам, но поне кажи една дума дори да е тя "разкарай се" .... мисля те ... започвам чак сама на себе си да досаждам ... дразня се като съм такава.. знам,че емоциалността ми ти идва в повече, за това не искам да тетормозя допълнително, но моля те проговори,защото вече и в съня си те мисля ... тази нощ на сън се вдигнах и дойдох при теб ... дойдох да видя как си ... а ти беше толкова дистанциран , толкова не тук..
Зрялост
Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...