Това е за теб! Прегръщам те..
Вървя към мястото на срещата ни и го търся с очи. Не го намирам трудно след като го виждам изправен, с ръце в джобовете, качил се на високия бордюр. Още по телефона ме накара да се усмихна, дори да се разсмея. Някак нещо в гласа му е.
'Бяла шапчице!' изревава той, а аз усещам усмивката си до уши. Бях забравила как звучи. Аромат на приятен парфюм ме удря директно от силната прегръдка и 'сякаш отново е безгрижно лято. Не знам какво да кажа, не знам от къде да започна, но знам, че съм щастлива да го видя. Разговорът тръгва лесно и непринудено. Ще каже човек, че се познаваме повече от 5те месеца и знаем всичко един за друг. 'Сякаш сме приятели от детството. Нали знаете от онези приятели, които знаем всичко един за друг, разказвали сме си мечтите, сънищата, споделяли сме и тъги, и весели лета по морета или села. Т'ва приятелство 'дето никога не искаш да изгубиш и все дете искаш да си останеш, защото знаеш, че някой го е грижа за теб, някой мисли за теб, и този някой те обича и иска да бъде с теб, но знае, че сте прекалено добри приятели, за да рискувате.
Всичко върви идеално на по биричка и кафенце. Разговорът се върти спираловидно. Спомените нахлуват в полезрението ни и всеки признава на другия как се е почувствал, какво е забелязал, как е анализирал нещата в последствие. Смях и много усмивки. Хубава музика и оживено място, но погледите ни са само един в друг. Интересуваме се само от нас. Коментираме и споделяме неща, които ни вълнуват. Идва моментът, когато имам нужда да го прегърна, той има нужда да ме пипне - да ме държи за ръка и да ме стисне, така 'сякаш не иска да избягам, а аз не искам да помръдна, защото ми е приятно и не искам да разваля момента, искам ръцете ми да са в ръцете му. Някаква странна енергия се върти, а аз не мога да спра да се усмихвам. Никой не иска и не е готов да си ходи. Сега вече се усещаме по-близки. Бирите са му вече достатъчно на брой и очите му светват още повече. Радва се като дете, а аз усещам, че нещо в мен сияе. От одавна не се бях чувствала толкова жива. Чух много положителни и хубави неща в рамките на разговора. Успя да развесели дори сервитьорката и това 'сякаш ме накара да осъзная колко положителен, щастлив и весел човек седи пред мен. Виждам нещо от себе си в него и обратното. Искам този човек да е по-често в обкръжението ми, но уви няма как. Трябва да ценя малкото моменти, които живота ми предоставя. Всички спомени от лятото с него ги помня много добре - какво сме говорили, как съм се почувствала и тн. Беше уникално. Някакво голямо спокойствие ме удря тогава. Но може би така ми действат лъвовете.
Не може да спре да ме прегръща. 'Не искам да те пускам'. 'Сякаш ми четеше мислите. Прегръщах го и благодарях за това запознанство, защото наистина значи много. Не усещах нуждата да му връщам всичките хубави думи, които ми каза, усещах, че ги знае. Надявам се въпреки бирата наистина да ги е мислил и чувствал тези неща. Усещам, че има нещо, но 'сякаш няма почва за това, просто преживявания и споделяне на едно и също мислене.
По едно време изрече думи, които исках да чуя, но не знаех от какво са повлияни, съответно не разбрах и не успях да отреагирам правилно ... странно нали - да искаш да чуеш нещо и накрая, когато се случи да си неспособен на реакция....? искам един ден да ги чуя пак, но на трезво и в подходящ момент....
Пожелавам си другата година да имаме още поводи за съпреживяване, емоции и красиви моменти, създаващи топли спомени.
Това е за теб! Прегръщам те..
От Мадисън
'Бяла шапчице!' изревава той, а аз усещам усмивката си до уши. Бях забравила как звучи. Аромат на приятен парфюм ме удря директно от силната прегръдка и 'сякаш отново е безгрижно лято. Не знам какво да кажа, не знам от къде да започна, но знам, че съм щастлива да го видя. Разговорът тръгва лесно и непринудено. Ще каже човек, че се познаваме повече от 5те месеца и знаем всичко един за друг. 'Сякаш сме приятели от детството. Нали знаете от онези приятели, които знаем всичко един за друг, разказвали сме си мечтите, сънищата, споделяли сме и тъги, и весели лета по морета или села. Т'ва приятелство 'дето никога не искаш да изгубиш и все дете искаш да си останеш, защото знаеш, че някой го е грижа за теб, някой мисли за теб, и този някой те обича и иска да бъде с теб, но знае, че сте прекалено добри приятели, за да рискувате.Всичко върви идеално на по биричка и кафенце. Разговорът се върти спираловидно. Спомените нахлуват в полезрението ни и всеки признава на другия как се е почувствал, какво е забелязал, как е анализирал нещата в последствие. Смях и много усмивки. Хубава музика и оживено място, но погледите ни са само един в друг. Интересуваме се само от нас. Коментираме и споделяме неща, които ни вълнуват. Идва моментът, когато имам нужда да го прегърна, той има нужда да ме пипне - да ме държи за ръка и да ме стисне, така 'сякаш не иска да избягам, а аз не искам да помръдна, защото ми е приятно и не искам да разваля момента, искам ръцете ми да са в ръцете му. Някаква странна енергия се върти, а аз не мога да спра да се усмихвам. Никой не иска и не е готов да си ходи. Сега вече се усещаме по-близки. Бирите са му вече достатъчно на брой и очите му светват още повече. Радва се като дете, а аз усещам, че нещо в мен сияе. От одавна не се бях чувствала толкова жива. Чух много положителни и хубави неща в рамките на разговора. Успя да развесели дори сервитьорката и това 'сякаш ме накара да осъзная колко положителен, щастлив и весел човек седи пред мен. Виждам нещо от себе си в него и обратното. Искам този човек да е по-често в обкръжението ми, но уви няма как. Трябва да ценя малкото моменти, които живота ми предоставя. Всички спомени от лятото с него ги помня много добре - какво сме говорили, как съм се почувствала и тн. Беше уникално. Някакво голямо спокойствие ме удря тогава. Но може би така ми действат лъвовете.
Не може да спре да ме прегръща. 'Не искам да те пускам'. 'Сякаш ми четеше мислите. Прегръщах го и благодарях за това запознанство, защото наистина значи много. Не усещах нуждата да му връщам всичките хубави думи, които ми каза, усещах, че ги знае. Надявам се въпреки бирата наистина да ги е мислил и чувствал тези неща. Усещам, че има нещо, но 'сякаш няма почва за това, просто преживявания и споделяне на едно и също мислене.
По едно време изрече думи, които исках да чуя, но не знаех от какво са повлияни, съответно не разбрах и не успях да отреагирам правилно ... странно нали - да искаш да чуеш нещо и накрая, когато се случи да си неспособен на реакция....? искам един ден да ги чуя пак, но на трезво и в подходящ момент....
Пожелавам си другата година да имаме още поводи за съпреживяване, емоции и красиви моменти, създаващи топли спомени.
Това е за теб! Прегръщам те..
От Мадисън