8 кой?!
Yo, whats up?
Да чести 8 декември, 8 март все е тая .... нали е някакъв пранзик и можем да отидем да покупонясваме и да имаме оправдание за постъпките си. Дали така го виждам аз - не, но така го виждат всички "студенти". Защо "студенти", защото ми е интересно какъв процент от снощните купонджии са actually registered students in university и колко от тези registered students всъщност ходят на лекции ( препоръчително с желание) и учат това, което всъщност искат и са добри в него ?!!! Сложен въпрос нали? Ами нека се обзаложим, че не са повече от 2 % (говоря на мястото, на което бях, а то побира едно 1000 човека (може и да преувеличих трудно ми е да кажа с точност) ) ...
Друго, което ми направи впечатление поръчвам си аз такси, идва то да ме вземе от нас, казчвам се, поздравявам и след около 2 минути осъзнавам, че в колата звучи чалга .. мхм чалга... ОК нищо против това в колите си да слушате каквото искате, но това е първият случай, в който се качвам в такси и шофьорът не сменя музиката. И то не говоря да я смени на музика, която ухуу видиш ли ти аз едва ли не ще започна да танцувам, ами просто на нещо прилично и лесно за слушане (в никакъв случай метъл, ма то има ли такова радио?!). Та по едно време започнах да се питам, защо по дяволите този човек не смени музиката? Дали не е, защото е чул адрес "Студентски град" и асоциацията му веднага не е била " Чалга!" ... ако е така WTF и всъщност това би показало каква жалга история градим!... казвам гардим, защото съм част от това обещество... не мога да се изолирам. Единични случаи като мен дал Господ, ама в крайна сметка не ни го и пише на челото за да се разпознаваме и да се обедим в група + понякога тва, че човек слуша чалга не значи, че той всъщност е чалгар. Чалгар в смисъл на културата "чалга" - онази простащина, която сигурна съм я няма никъде другаде. И да факт е, че нашите "надарени певци копират" от братята сърби, гърци, турци и сие, НО защо не взеха нещо и като пример на поведение. Или аз съм сляпа, или наистина не съм чула и видяла това, за което говорим във вече споменатите държави, на които уж подражаваме.... безумно е!!!
А след тва на връщане за пореден път пък се убедих, как българинът иска да е НАЙ и то във всичко!!! Дали това всъщност не ни е породено от образователната ни система и от примера в къщи, където мама, тате, баба, дядо, стринка, вуйчо всъщност могат всичко - от пране, готвене, чистене до сменяне на памперси, говорене на 3545 линии, сменяне на крушка, боядисване и тн. ?!!! Или е от фактът, че сме толкоива завистливи, че не можем да разграничм хубавото от лошото и не можем да спрем и да се порадваме на чуждото щастие. Толкова никои не ни признава, а всички ни оплюват - колко сме зле, колко сме прости, колко сме нещастни, колко сме бедни и дали не се получава така в един момент, че ние започваме да вяярваме в това нещо, след което вече ние сме убедени, да не казвам дори предубедени в състоянието си, и когато някой излезе и каже: 'НЕ! ние не сме такива!' всички го гледат на криво, защото ние не сме свикнали да казваме: 'Да, Браво ти се справи!', 'Да! Браво ти успя!' и тн ... и ние не се бунтуваме и ние вечено ще си седим тук, защото ни е страх - страх ни е, че ще ни забият нож в гръба... страх ни е, че в случай, че излезнем и се окажем, че не сме онези, за който ни сочат един ден може да се върнем на същото дередже!
Е не съм ли права?
Да чести 8 декември, 8 март все е тая .... нали е някакъв пранзик и можем да отидем да покупонясваме и да имаме оправдание за постъпките си. Дали така го виждам аз - не, но така го виждат всички "студенти". Защо "студенти", защото ми е интересно какъв процент от снощните купонджии са actually registered students in university и колко от тези registered students всъщност ходят на лекции ( препоръчително с желание) и учат това, което всъщност искат и са добри в него ?!!! Сложен въпрос нали? Ами нека се обзаложим, че не са повече от 2 % (говоря на мястото, на което бях, а то побира едно 1000 човека (може и да преувеличих трудно ми е да кажа с точност) ) ...
Друго, което ми направи впечатление поръчвам си аз такси, идва то да ме вземе от нас, казчвам се, поздравявам и след около 2 минути осъзнавам, че в колата звучи чалга .. мхм чалга... ОК нищо против това в колите си да слушате каквото искате, но това е първият случай, в който се качвам в такси и шофьорът не сменя музиката. И то не говоря да я смени на музика, която ухуу видиш ли ти аз едва ли не ще започна да танцувам, ами просто на нещо прилично и лесно за слушане (в никакъв случай метъл, ма то има ли такова радио?!). Та по едно време започнах да се питам, защо по дяволите този човек не смени музиката? Дали не е, защото е чул адрес "Студентски град" и асоциацията му веднага не е била " Чалга!" ... ако е така WTF и всъщност това би показало каква жалга история градим!... казвам гардим, защото съм част от това обещество... не мога да се изолирам. Единични случаи като мен дал Господ, ама в крайна сметка не ни го и пише на челото за да се разпознаваме и да се обедим в група + понякога тва, че човек слуша чалга не значи, че той всъщност е чалгар. Чалгар в смисъл на културата "чалга" - онази простащина, която сигурна съм я няма никъде другаде. И да факт е, че нашите "надарени певци копират" от братята сърби, гърци, турци и сие, НО защо не взеха нещо и като пример на поведение. Или аз съм сляпа, или наистина не съм чула и видяла това, за което говорим във вече споменатите държави, на които уж подражаваме.... безумно е!!!
А след тва на връщане за пореден път пък се убедих, как българинът иска да е НАЙ и то във всичко!!! Дали това всъщност не ни е породено от образователната ни система и от примера в къщи, където мама, тате, баба, дядо, стринка, вуйчо всъщност могат всичко - от пране, готвене, чистене до сменяне на памперси, говорене на 3545 линии, сменяне на крушка, боядисване и тн. ?!!! Или е от фактът, че сме толкоива завистливи, че не можем да разграничм хубавото от лошото и не можем да спрем и да се порадваме на чуждото щастие. Толкова никои не ни признава, а всички ни оплюват - колко сме зле, колко сме прости, колко сме нещастни, колко сме бедни и дали не се получава така в един момент, че ние започваме да вяярваме в това нещо, след което вече ние сме убедени, да не казвам дори предубедени в състоянието си, и когато някой излезе и каже: 'НЕ! ние не сме такива!' всички го гледат на криво, защото ние не сме свикнали да казваме: 'Да, Браво ти се справи!', 'Да! Браво ти успя!' и тн ... и ние не се бунтуваме и ние вечено ще си седим тук, защото ни е страх - страх ни е, че ще ни забият нож в гръба... страх ни е, че в случай, че излезнем и се окажем, че не сме онези, за който ни сочат един ден може да се върнем на същото дередже!
Е не съм ли права?