В душата на една фея

"Учениците ще продължават да страдат от зле разбраната идея за модерното и пренаписването на учебниците спрямо нея. Модерен млад човек - би трябвало да значи красив ум, способен да приема света лично, обезпокоен и търсещ Тук модерен млад човек общо взето се разбира като "да учи маркетинг" или - както съветват грижовните родители - "нещо практическо". Когато училищата започнат да те подготвят за Another brick in the wall, Ботев става ненужен, литературата пречи...."  (кинематограф)

Знаете ли писнало ми е от това хората да не говорят помежду си, от това да не споделят, от това да лъжат и да интригантстват, от това да не се интересуват от другите, от това, че са материално ориентирани .... Кажете ми какво лошо има в това да си честен и искрен, както със себе си така и с останалите, колко ви отнема да говорите, колко ви отнема да чувствате, да мислите, да знаете.... Кажете по дяволите.....  Как очаквате да се интересуват хоата от вас, когато дори самите вие не знаете какво се случва... как очаквате хората да ви обичат, ценят, да се интересуват и да ви уважават, когато дори вие нямате това към себе си. Как искате вниманието на света, когато всичко около вас се върти в един затворен егоцентричен кръг .... Хора, съвземете се по дяволите .... ако света беше за 1 то нямаше да сме толкова много ...  Ако света беше за 1 чувството за самота нямаше да го има ..... Ако света беше за 1 нямаше да има нужда да еволюираме, да можем да говорим, да имам...

Цитирам А.У. , който за мен най-добре казва нещата (който си го може, си го може!) Ако достатъчно дълго време гледаш едно момиче, може да видиш как се омъжва. Ако достатъчно дълго стоиш на едно място, целият свят ще мине пред очите ти, казват китайците. Ако достатъчно дълго ни управляват както до днес, рано или късно и чистачката на входа ще изкара няколко седмици като министър. "Избирам по-малкото зло" - репликата, която искам да изчезне завинаги от речника на българина. Зачеркваме ВСИЧКИ партии и почваме на чисто, вземайки нещата в свои ръце - директна демокрация. Мислиш, че е невъзможно? Мисля, че си страхливец. Народът, аз, ти, да решим сами съдбата си и пряко да участваме в определянето й. Мислиш, че е утопия? Мисля, че бягаш от отговорност. Да помислим и двамата пак. Нека на един, който достатъчно дълго стои на едно място, се паднат 10, които достатъчно дълго правят по една крачка напред. И после ела да си говорим. И стига с това "Господ да пази България...

Нещо уникално за историята на България в 21 век се случва - протести на всякъде, бой, изпочупени ветрини и глави .... отставка на Бойко! Не мога да кажа нищо умно ... абсолютно нищо ... каква е моята позиция - да ги изгонят всичко ония, кото по някакъв начин ощетиха този народ и опетниха името на България! Всички, които я ограбиха и умрасиха ... всички, които ни доведоха до дъното и ни накараха да излезем на улицата да повишим глас и дори да се бием, за да ни видите и чуете! Тук слагам всички постове, които изчетох и ме впечатлиха по един или друг начин, тази вечер относно положението в страната: Filip Slanchev ‎"Светът е прекрасно място и си струва да се борим за него." Ърнест Хемингуей Александра Димитрова Вчера Бойко нямаше да подава оставка, днес го прави; онзи ден Дянков подава оставка, днес я оттегля. ЦИРК Vyara Kirilova Въпрос: Кого ще изберете на предсрочните избори? (А) Луфтханза (Б) Бритиш Еъруейз (В) Еър Франс (Г) Друга авиокомпания...

"Учебното заведение бе нещо, което евфемистично би могло да се нарече „колеж от преподавателски тип“. В колеж от преподавателски тип се преподава и преподава, и преподава и няма време за изследователска работа, няма време за размисъл, няма време за участие във външни дейности. Само преподавай и преподавай, и преподавай, докато разумът ти затъпее и творческият ти заряд изчезне и се превърнеш в авто мат, повтарящ едни и същи тъпи неща отново и отново пред непреставащи вълни невинни студенти, които не могат да разберат защо си толкова тъп, губят уважение и разпространяват това неуважение навън сред обществото. Причината да преподаваш и да преподаваш, и да преподаваш е, че това е много хитър начин да поддържаш икономично един колеж, като в същото време създаваш фалшивото впечатление за истинско образование." - Робърт М. Пърсиг

Напоследък имам това чувство за празнина, за плиткост... много е странно.... Сякаш каквото и да правя не е достатъчно като количество, не е достатъчно добро като качество, не съм положила достатъчно усилия, не съм го искала достатъчно, не съм мислила за него достатъчно.... сякаш всичко е една или две крачки назад, но не върви напред.... сякаш трябва да ги мисля, премислям, обмислям, а единственото, което всъщност искам аз е нещата да стават с лекота, да стават с волята на вселената, да ме правят щастлива и удоволетворена.... Всичко това ме кара да се питам - всъщност това правилните неща ли са? Отговорът клони все повече към не... все повече се убеждавам, че онова, което не става с лекота, и ме кара да се натъжавам и да се чувствам неудоволетворена, огорчена всъщност са неща, за които трябва да полагам усилия, в които трудно виждам смисъла, които не разбирам как ми служат тук и сега... Това чувство за плиткост ме убива, сякаш каквото и да кажа, то не е правилно, не е меродавно, ...

Ноебичайно ми е..... този филм, както може би и всички други филми правени по книгите на Николас Спаркс просто те грабват, просто те носят по течението на така реалните, но необикновенни неща... силни моменти на емоция ... силни хора.... необикновени истории ... силата на красотата и чувствата... желание за живот ... трагедия и отново смисъл за живот ... разплках се, разплаках се от реалността, с която е изпълнен филма, с топлината, с увереността и спокойствието на героя.... вътрешния мир и хармония с този така хаотичен, безкрупулен и опасен свят .... да избереш да следваш съдбата си и да се окажеш там, където никога не си си представял, с хорат,а за които никога не си мечтал и да ти се случват неща, за които не си си и помислял...  коремът ми се преобърна, сви се  и за миг замлъкна,  дъхът ми спря, секна изведнъж като коприна в персийски летен дъжд... да намериш смисъла, да намериш спасението в един човек, първо във него, а после и в себе си ......

С една приятелка си говорехме и ѝ се оплаквах, че вече като гледам серялчета не ми се разтуптява сърцето, когато видя някои handsome man, вчера обаче се случи той! туп туп, туп .... туп ....

... Според Кейси главната цел на сродните души, брака и всяка доживотна връзка с друг човек е двамата да израснат, да се развият и да си помагат в духовната трансформация. Разбира се, хората усещат привличане един към др уг поради общите си преживявания в миналото, но онова, което ще направят със своя минал опит (който Кейси нарича „кармична памет"!), зависи изцяло от постъпките и решенията им в настоящето. Тълкованията подсказват, че всеки чо¬век има множество сродни души, с които би могъл да изгради успешни отношения в сегашния си живот. Очевидно всеки избор води до различни възможности и преживявания, а определено някои са по-добри от други. В тълкованията се твърди, че привличането между хората винаги има някаква цел. В основни линии тя е да се решат минали проблеми и предизвикателства и да се продължат положителни взаимоотношения, започнати в предишни прераждалия. Добри или лоши, нашите взаимоотношения продължават оттам, откъдето сме ги прекъснали. Съществува приемственост н...

Странен сън сънувах тази нощ ... по-скоро бяха два .... Всеки път, когато сънувам нещо и го помня след това го проверявам в съновника... не че има голямо значение, но сякаш някаква защитна реакция .... Сънувах, че спя и събуждам се от присъствие до мен... тъмно е и се оказва, че човекът до мен държи пистолет и вече ме е прострелял веднъж... правя се на заспала като си мисля, че ще избегна втори изтрел но уви... прострелваме в сънната артерия... в първия момент си помислям да оставя кръвта ми да изтече, но после решавам,че това е глупаво и притискам раната с ръка... някои идва до мен и звъни на 112 да се свърже с лекарски екип, но от там му казват, че няма какво да направят и няма как да дойдат, но лекарката казва да сложим марли и да ги залепим хубаво за да спрем кръвотечението. Така и правим, но изведнъж се оказва,че съм простреляна в корема и крака, а не в сънната артерия. Виждам как вади лекопласт и аз настръхвам при мисълта после как ще го свалям, но накрая се оказвам с марли о...

Не е лесно да разбереш какво имаш, още по-трудно да осъзнаеш какво ти липсва..... и то да го осъзнаеш, когато го видиш, чрез твои близки приятели ... това, че те го имат ... тъпата човешка черта се обажда - започваш да се сравнпваш с тях .. какво имаш ти - какво те , къде си ти - къде са те , и ако опреш до правилния въпрос: кой си ти - кои са те ще разбереш,че всичко това е безмислено, защото всички сме различни, ние сме индивидуалности, живеещи своят живот, вървящи по своята пътека, being our own destiny .... но е трудно - първичното няма как да се забрави, няма как да се потисне, то е в нас, то върви с нас и ни съпътства и тъй като е първично то е първо, просто не трябва са оставме да броим само до него .... Какво ми липсва ли? - нещо, което надали някога ще имам.... Защо? Защото не съм сигурна ,че съм такъв човек..... то е като да харесваш шалове, но просто като си го купиш не знаеш какво да го правиш, чудиш се как да си го сложиш, слагаш го и не разбираш защо не ти харесва ка...