"Учебното заведение бе нещо, което евфемистично би могло да се нарече „колеж от преподавателски тип“. В колеж от преподавателски тип се преподава и преподава, и преподава и няма време за изследователска работа, няма време за размисъл, няма време за участие във външни дейности. Само преподавай и преподавай, и преподавай, докато разумът ти затъпее и творческият ти заряд изчезне и се превърнеш в автомат, повтарящ едни и същи тъпи неща отново и отново пред непреставащи вълни невинни студенти, които не могат да разберат защо си толкова тъп, губят уважение и разпространяват това неуважение навън сред обществото. Причината да преподаваш и да преподаваш, и да преподаваш е, че това е много хитър начин да поддържаш икономично един колеж, като в същото време създаваш фалшивото впечатление за истинско образование." - Робърт М. Пърсиг
Зрялост
Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...