метафората за шала
Не е лесно да разбереш какво имаш, още по-трудно да осъзнаеш какво ти липсва.....
и то да го осъзнаеш, когато го видиш, чрез твои близки приятели ... това, че те го имат ... тъпата човешка черта се обажда - започваш да се сравнпваш с тях .. какво имаш ти - какво те, къде си ти - къде са те, и ако опреш до правилния въпрос: кой си ти - кои са те ще разбереш,че всичко това е безмислено, защото всички сме различни, ние сме индивидуалности, живеещи своят живот, вървящи по своята пътека, being our own destiny .... но е трудно - първичното няма как да се забрави, няма как да се потисне, то е в нас, то върви с нас и ни съпътства и тъй като е първично то е първо, просто не трябва са оставме да броим само до него ....
Какво ми липсва ли? - нещо, което надали някога ще имам.... Защо? Защото не съм сигурна ,че съм такъв човек..... то е като да харесваш шалове, но просто като си го купиш не знаеш какво да го правиш, чудиш се как да си го сложиш, слагаш го и не разбираш защо не ти харесва как ти стои .... понякога е от цвета, понякога е от самият 'шал', понякога е от начинът на 'визия за носене на шала', но понякога 'шалът' не е за нас самите ...... и остава да се задоволим с това да го наблюдаваме и да му се любуваме от страни .... кофти е, гадно е, боли, но приемем ли го - само можем да се радваме за другите!...
и то да го осъзнаеш, когато го видиш, чрез твои близки приятели ... това, че те го имат ... тъпата човешка черта се обажда - започваш да се сравнпваш с тях .. какво имаш ти - какво те, къде си ти - къде са те, и ако опреш до правилния въпрос: кой си ти - кои са те ще разбереш,че всичко това е безмислено, защото всички сме различни, ние сме индивидуалности, живеещи своят живот, вървящи по своята пътека, being our own destiny .... но е трудно - първичното няма как да се забрави, няма как да се потисне, то е в нас, то върви с нас и ни съпътства и тъй като е първично то е първо, просто не трябва са оставме да броим само до него ....
Какво ми липсва ли? - нещо, което надали някога ще имам.... Защо? Защото не съм сигурна ,че съм такъв човек..... то е като да харесваш шалове, но просто като си го купиш не знаеш какво да го правиш, чудиш се как да си го сложиш, слагаш го и не разбираш защо не ти харесва как ти стои .... понякога е от цвета, понякога е от самият 'шал', понякога е от начинът на 'визия за носене на шала', но понякога 'шалът' не е за нас самите ...... и остава да се задоволим с това да го наблюдаваме и да му се любуваме от страни .... кофти е, гадно е, боли, но приемем ли го - само можем да се радваме за другите!...