trash feel
Ставам и със ставането си чувам по радиото за залят с киселина човек в Русия, сядам на компютъра и виждам две потресаващи (за мен) новини - човек излюл цялата си физическа мощ изразяващи се в шамар върху лицето на възрастен човек на спирка на трамвай без ясно изразена причина освен може би факта за правилното пресичане на жертвата и друг още по разтрисащ, разбирам го от познат в Сърбия, за ритуал в наше село, което завързват кучета на въжета виско и ги въртяд до полуда, след което ги пускат в ледено студена вода, и това с цел премахване на злите духове - да ви имам и суеверията тъпи селски в 21 век - това да измъчиш и буквално психясаш едно животинче в името на собствената си глупост е не само нечовешко, но граничещо с извращение!!!
Главата ме боли цяла нощ, будя се по 4 пъти с адско главоболие дни наред, сутрин се събуждам и изглеждам така сякаш съм спала само два часа, вечер си лягам и изглеждам така сякаш съм работила 24 часа усилен физически труд. Главата ми е затормозена от всичко случващо се в света, в България, в София, в къщи и в мен самата ... това е прекалено много за поемане. Сега разбирам какво значи психически тормоз - така се чувствам сякаш, ако спра да мисля за секунда света ще загина - е няма, но може да ми коста други неща..... не знам кое си заслужава ...
Искам си съня, искам си почивката, искам тишина .....
Всичко е толкова шумно и грамадно - очите ме болят от вида на всичко това, в буквалния смисъл ... ушите ми вече пищят - а аз просто искам да легна в тишина ... искам да си почина ....
Това почивка не знам какво значи от 3 месеца на сам ... и не говоря просто в неделя да не правя нищо ... говоря да лежа, да гледам в една точка и да не мисля за нищо, просто защото това ме измаря .... сега ако човек ме попита какво ми е желанието сигурно бих отговорила - да съм дете, когато бях на 12 обаче, не смятах така? Кръговрат или не знам....
Дори нямам сили да завърша ....
Главата ме боли цяла нощ, будя се по 4 пъти с адско главоболие дни наред, сутрин се събуждам и изглеждам така сякаш съм спала само два часа, вечер си лягам и изглеждам така сякаш съм работила 24 часа усилен физически труд. Главата ми е затормозена от всичко случващо се в света, в България, в София, в къщи и в мен самата ... това е прекалено много за поемане. Сега разбирам какво значи психически тормоз - така се чувствам сякаш, ако спра да мисля за секунда света ще загина - е няма, но може да ми коста други неща..... не знам кое си заслужава ...
Искам си съня, искам си почивката, искам тишина .....
Всичко е толкова шумно и грамадно - очите ме болят от вида на всичко това, в буквалния смисъл ... ушите ми вече пищят - а аз просто искам да легна в тишина ... искам да си почина ....
Това почивка не знам какво значи от 3 месеца на сам ... и не говоря просто в неделя да не правя нищо ... говоря да лежа, да гледам в една точка и да не мисля за нищо, просто защото това ме измаря .... сега ако човек ме попита какво ми е желанието сигурно бих отговорила - да съм дете, когато бях на 12 обаче, не смятах така? Кръговрат или не знам....
Дори нямам сили да завърша ....