An open book

I am open like a book, but nobody reads me,

she is closed for herself and everybody is trying to read her ....

Тва си мисля - колко всъщност е добре и едното и другото... и нееее, не ми казвайте, че има среда, защото няма ... от личен опит ... преди бях именно второто - дори аз самата не се познавах тогава, все исках някой да ме опознае и да, сигурно много хора са се опитвали, но най-голямото постижение беше да започна да се опознавам аз самата ... и стана ... 

Стана нещо, стана чудо и аз се познавам, аз продължавам да се опознавам и ще продължавам и за напред... но аз съм честна и откровенна - на лицето ми можеш да видиш онова, което ми е в душата... това дали ще го разбереш е абсолютно до твоят капацитет, но важното е, че аз съм като отворена книга, визуализирам ти и ти показвам като ренген, ноо в повечето случаи хората ме гледат като рисунки по стените на пещерите от преди новата ера... за тях всичко това е символ на нещо друго, но не и истината, не и реалност, но защо така? 
Дали обаче е важно да изразявам себе си пред другите и да съм отворена към тях и съответно всички да ме виждат такава каквато съм, без никакъв срам и притеснение какво могат да си помислят и същеверемно те да ме гледат като извънземно, неговорещо техният език и съответно дори да не се опитват да го разберат и комуникарт с него, защото се предполага, че то трябва да се приспособи, а не те? Или е важно за мен да съм в мир, хармония, комфорт със себе си?

Ами хора или извънземни или друго, за което се имате, съжалявам, ако ви разочаровам, но избирам второто ....

I am an open book, and i will always be, the fact that you accept me as an alien is your problem, I will find my own species one day ;)