The Great Gatsby
Гетсби или както беше добавено на края Великият Гетсби....
Преди да гледам филма не се бях запознавала, нито с книгата, нито с историята - очаквах всичко и нищо едновременно...
Филми, които са прехвалени и хората тръпнат в неочакване не веднъж са се доказали да се провалят, НО тук има НО, защото това не е филм от тази категория, поне не и за мен..
И съм сигурна, че дори и да прочета книгата мнението ми няма да се промени, защо ли? Ами поради причина, че този филм е доста изчистен, и въпреки това доста добре описва всичко....
Дали е повърхностен не бих могла да коментирам все още...
Но не е ли странна тази история?
Не е ли необикновенна и всъщност толкова обикновенна - това да се опиташ да бъдеш някои в името на любовта, болната амбиция да се докажеш, желанието да заличиш миналото и да го изживееш на ново, но в настоящето....
Толкова красиво написани думи има в края, толкова истински и разбрани, и същевременно 'сякаш толкова актуално недосегаеми..
Запитах се има ли мъже, които да правят тази толкова крайна жертва, има ли човек, който да я прави, защото определено съществува безкрупулността на останалите...
С какво всъщност е велик Гетсби? Дали с постиженията си чисто в материален аспект - да направиш от бедяка богаташ, сякаш това не се е случвало и в други истории, или всъщност красивото му и необятно въобразжение, което го докарава до лудост и дори да успееш да заблудиш себе си и да повярваш на собствените си измислици, които ти се иска да са реалност и дори да живееш сред тях, но сякаш не е и във тях, защото много добре помниш своята цел...
Филмът определено ми хареса и нее, не ми хареса, защото е 3Д или заради музиката си, която е толкова съвременна, че и малко дете ще ти каже, кой изпълнява текстовете, а поради изчистеността на душевните преживявания, които са толкова човешки, но същевременно преизпълнени с някакъв магизъм (или поне на мен така ми се струва)... тази дълбочинност, към която всеки се стреми, и която всеки иска да изпита....
чистотата на чувствата, които хората са способни да опетнят от страх да рискуват, от страх да признаят пред себе си, от страх да загубят живота си, от глупав страх.... алчност, егоизъм, лицемерие облечено в бяла кожа, копринени дрехи и невинни очи... колко бързо можеш да се превърнеш от бялата кралица в незнайна единица....
И идеята за Леонардо ди Каприо в главна мъжка роля, леле... честно да си призная влюбих се отново в него, както не се бях влюбвала от Титаник. Толкова елегантен, и толкова лесно да влиза в образ и роля 'сякаш е роден Гатсби, 'сякаш е прероден... Чаровната му усмивка е от онези усмивки, които срещаш рядко в своя живот!
Бих прочела книгата, за да разбера повече!
Това е само една мини частичка от всичко, което изпитвам и мисля за този филм, но 'сякаш има неща, които неосъзнавам, неща които не разбирам, защо ги изпитвам и мисля ли ги ... най-добре е да има недоизказани, недописани и недомислени думи....
Преди да гледам филма не се бях запознавала, нито с книгата, нито с историята - очаквах всичко и нищо едновременно...
Филми, които са прехвалени и хората тръпнат в неочакване не веднъж са се доказали да се провалят, НО тук има НО, защото това не е филм от тази категория, поне не и за мен..
И съм сигурна, че дори и да прочета книгата мнението ми няма да се промени, защо ли? Ами поради причина, че този филм е доста изчистен, и въпреки това доста добре описва всичко....
Дали е повърхностен не бих могла да коментирам все още...
Но не е ли странна тази история?
Не е ли необикновенна и всъщност толкова обикновенна - това да се опиташ да бъдеш някои в името на любовта, болната амбиция да се докажеш, желанието да заличиш миналото и да го изживееш на ново, но в настоящето....
Толкова красиво написани думи има в края, толкова истински и разбрани, и същевременно 'сякаш толкова актуално недосегаеми..
Запитах се има ли мъже, които да правят тази толкова крайна жертва, има ли човек, който да я прави, защото определено съществува безкрупулността на останалите...
С какво всъщност е велик Гетсби? Дали с постиженията си чисто в материален аспект - да направиш от бедяка богаташ, сякаш това не се е случвало и в други истории, или всъщност красивото му и необятно въобразжение, което го докарава до лудост и дори да успееш да заблудиш себе си и да повярваш на собствените си измислици, които ти се иска да са реалност и дори да живееш сред тях, но сякаш не е и във тях, защото много добре помниш своята цел...
Филмът определено ми хареса и нее, не ми хареса, защото е 3Д или заради музиката си, която е толкова съвременна, че и малко дете ще ти каже, кой изпълнява текстовете, а поради изчистеността на душевните преживявания, които са толкова човешки, но същевременно преизпълнени с някакъв магизъм (или поне на мен така ми се струва)... тази дълбочинност, към която всеки се стреми, и която всеки иска да изпита....
чистотата на чувствата, които хората са способни да опетнят от страх да рискуват, от страх да признаят пред себе си, от страх да загубят живота си, от глупав страх.... алчност, егоизъм, лицемерие облечено в бяла кожа, копринени дрехи и невинни очи... колко бързо можеш да се превърнеш от бялата кралица в незнайна единица....
И идеята за Леонардо ди Каприо в главна мъжка роля, леле... честно да си призная влюбих се отново в него, както не се бях влюбвала от Титаник. Толкова елегантен, и толкова лесно да влиза в образ и роля 'сякаш е роден Гатсби, 'сякаш е прероден... Чаровната му усмивка е от онези усмивки, които срещаш рядко в своя живот!
Бих прочела книгата, за да разбера повече!
Това е само една мини частичка от всичко, което изпитвам и мисля за този филм, но 'сякаш има неща, които неосъзнавам, неща които не разбирам, защо ги изпитвам и мисля ли ги ... най-добре е да има недоизказани, недописани и недомислени думи....