Chasing Mavericks

Chasing Mavericks … филмЪТ, да филмЪТ по действителен случай....

Нямате си представя колко вдъхновяващ е този филм, колко истински е ... може би именно това е разликата между измислените филми и филмите по иостински случай ... този филм, тази история бих казала ме накара да се разплача от щастие, щастието породено от идеята за Живота, от идеята ДА БЪДЕШ ЖИВ, от идеята ДА ЖИВЕЕШ, защото както казва героят накрая „it is only for a moment, so enjoy it” .. животът е миг, животът не е за пилеене, животът не е за подценяване, защото както може да ти даде всичко, така може и да ти отнеме всичко, но трябва да искаш и да вземаш с пълни шепи, но и да се подготвиш..... филмът разказва за историята на едно младо момче с мечта, момче, което живее борейки се, но и постигайки нещо в този живот... умира една на 22 годишна възраст, но може би е изживяло повече истински моменти и е бил щастлив доста повече отколкото доста хора по тази земя родени и мъртви ... уникална дисциплина ти дава желанието за живот, адреналин, стремеж да постигнеш, да живееш, то дори не е стремеж, в един момент ти ставаш част от всичко и всичко става част от теб, сливаш се с природата....

Все повече ме накиара да се замисля какво правя със живота си .... как никога не съм рискувала, как все по-малко действам спонтанно, как не знам за какво мечтая, как се страхувам от факта да не се загубя, да не остана сама, но и още по-големият страх да не знам, че съм постигнала нещо и не съм живяла... да не съм живяла, да не съм живяла... това ехти в ушите ми от седмици .. седмци наред вече обмислям неща, които дори не знам имам ли куража да направя .... имам нужда да го обсъдя с един човек, а него го няма .... все повече се убеждавам, че съм способнна на повече от велики неща, но сам себе си затварям в кутия и не си позволявам да излезна, защото ме е страх да не се проваля.. страх ме, че дори няма да има къде да отида... страх ме е, защото все повече се отчуждавам от себе си и от Животът, от Природата ... а не трябва да е така ...

Признавам си определено докато гледах финала на филма не ми се въртяха тези мисли в главата.. исках да напиша друго .. но както всеки останал филм, които ме грабне и ме докосне повече от осъзнатото в този момент думите се губят....

„We all come from the sea, but we are not all of the sea,
those of us who are, we children of the ties
must return to it again and again
until the day we don’t come back
leaving behind only that witch was
touched along the way…”