Silver Linings Playbook

Silver Linings Playbook или просто още един филм от списъка с августувските филми... Едно мога да кажа със сигурнсот - поредния романтичен АМЕРИКАНСКИ филми.... включително дадоха оскар на вече 22 годишната Jeniffer Lawrence за главна женска роля във филма.
Моето мнение?
Ами нищо специално ... мислех си през цялото време какво толкова е специалното на този филм, какво го отличава от другите, защо толкова много говореха за него... в смисъл, та той е просто една любовна история на човек преживял трудност, падение, краш, който намира себе си и новата си любов,.... нямаше дори предизвикателство, не видях главния герой да страда или да се бори срещу нещо... не видях агония, терзание, съмнение... не видях нищо, което обикновено един такъв сюжет предполага и американските режисьори наблягат .... Единственото, което видях е персонажи, които говорят, каквото им е на сърце, които не се преструват на нещо, което не са, които явно обичат да вдигат шум, защото са свикнали да ги зяпат ....
Разочарована съм, че е даден Оскар на актриса, играеща една средно статисическа жена - това значи ли, че на всяка една от тях трябва да се даде Оскар, за това, че изживява нещото наречен живот????
Не мога да разбере, аз ли не разбирам или просто дълбочината на този така раздуван филм се е изгубила по пътя на създаването и е приела просто комерсиалната форма за американски филм????


От дълбините:

Зрялост

Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...
Прочетете още

Безхаберно изтощение

Мозъка ми е изтощен, изхабен, отпаднал, западнал душата ми два пъти повече, най-вече изхабена.... Знам  защо и това още повече ме вбесява.... омръзнаха ми настроенията, които ме скапват по-бързо от всякога сега искам това, после друго днес ми казваш това, утре друго и пак не е само това.... има и още .... Има и още, защото отново се хвърлих в дълбокото без спасителна жилетка с опит да се науча да плувам и в момента съм на предла на силите си.... скоро и ще се предам, ще се удавя, ако някои не ме измъкне от там, ако не ми подаде пръчката, пояса или просто сламка да се хвана... пласебо ефект, ако щеш..... И не е като да има кой да виня... виня себе си за това, че ми хареса мястото, гледката, водата и фактът, че този път ти си в нея..... Аз се давя, а ти вместо да ми помогнеш да се науча да плувам, да ме извадиш, ме потапяш повече и повече... казваш ми врели- некипели с огромно спокойствие, защото така ти си се научил да плуваш ..... Омръзна ми от самата мен!
Прочетете още
Те ще минат през живота ти като полъх,разхлаждащ влажното ти чело,но аз ще съм Въздухът, който дишаш! Те ще са капчици роса и пръски от вълна в знойната жега,но аз ще съм живата Вода, която пиеш! Те ща са искрици в тъмната нощ,но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее! Те ща са прах, носен от вятъра,но аз ще съм Земята, по която стъпваш,в която са се вкопчили дълбоко корените ти и от която пиеш живителни сокове! В замяна искам само да знам, че го знаеш! Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!
Прочетете още