Traveler without friends?

I saw it, I saw the photo i didn't want to see and i didn't see in a while ... it made me sad, it made me mad....
I just cant get it .. I ask myself if it is some kind of test, or just the way it it in life ... I ask myself "Why almost every person I care about is gone right now?" and by 'gone' I mean ignoring me, not talking, or just doesn't care .. at least it seems that way ... and it is not just him or her it is him also and her also ... and it is not just random people that i can live without, they are my closest..... I feel the more they are gone, the more i go far from them, i shut myself, i shut myself from live, from the world... and I try not to think about it and not to experienced it, and I am trying to pass by, to move one but still it doesn't ... I am not open to new people, I don't know how to make new friends... I am tired.. I am tired of trying, of talking the same bullshit we always do ... I need more then just how are you doing, what happened ... I need to do smth, I need to see a future and live the present and the people that are ignoring me - I though they are the one to support me in that journey but i suppose not .. I suppose that far from the eye means far from the heart and our ways just went in different directions .... I am asking myself "Is it it?" or " I am being wrong?" ...
Just keep going backwards to this though and as freedom today I see that my life can change in a second every day and I have no one to share it with, to tell it to, to discuss it with ... I have my besties (Thanks God I have her) but honestly can you live only with one person who obviously is not soul mate cause if that was the case i would marry her and live happily ever after!...
Everything feels like I am going in the direction I want but not the people next to me ... like they are just not for there... they wont risk it, they wont take the chance of trying out, they are better and safer here...
I see myself as a traveler and as a socially dedicated person to all kind of project and volunteer services and it is like no real private life for me out there ... I am no everybody and nobody is for me .. like they own me but i don't own anything and anybody .. and i will die done so much and remembered nothing ...
Or maybe I just a big dreamer with a big heart who don't want to believe that her life can be boring ....

От дълбините:

Зрялост

Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...
Прочетете още

Безхаберно изтощение

Мозъка ми е изтощен, изхабен, отпаднал, западнал душата ми два пъти повече, най-вече изхабена.... Знам  защо и това още повече ме вбесява.... омръзнаха ми настроенията, които ме скапват по-бързо от всякога сега искам това, после друго днес ми казваш това, утре друго и пак не е само това.... има и още .... Има и още, защото отново се хвърлих в дълбокото без спасителна жилетка с опит да се науча да плувам и в момента съм на предла на силите си.... скоро и ще се предам, ще се удавя, ако някои не ме измъкне от там, ако не ми подаде пръчката, пояса или просто сламка да се хвана... пласебо ефект, ако щеш..... И не е като да има кой да виня... виня себе си за това, че ми хареса мястото, гледката, водата и фактът, че този път ти си в нея..... Аз се давя, а ти вместо да ми помогнеш да се науча да плувам, да ме извадиш, ме потапяш повече и повече... казваш ми врели- некипели с огромно спокойствие, защото така ти си се научил да плуваш ..... Омръзна ми от самата мен!
Прочетете още
Те ще минат през живота ти като полъх,разхлаждащ влажното ти чело,но аз ще съм Въздухът, който дишаш! Те ще са капчици роса и пръски от вълна в знойната жега,но аз ще съм живата Вода, която пиеш! Те ща са искрици в тъмната нощ,но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее! Те ща са прах, носен от вятъра,но аз ще съм Земята, по която стъпваш,в която са се вкопчили дълбоко корените ти и от която пиеш живителни сокове! В замяна искам само да знам, че го знаеш! Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!
Прочетете още