Lost cause
В последната година си мисля и продължавам да мисля, че може би по-лошо от това да не знаеш кои са ти приятели няма .... е може би има - да си болен, но понякога се питаш - и какво като съм здрав като няма с кого да споделя живота си ....
Казвам си - мога и сама, казвам си - ще продължа напред, казвам си - ще видя свят, ще обиколя, ще се запозная с много нови хора и пак се питам И КАКВО ОТ ТОВА като няма с кого да го споделиш, като няма на кого да го разкажеш .....
Стигам до извода, че не съм перфектна, както много смятат... Стигам до извода, че имам толкова трески за дялане, колкото никога не съм предполагала и все още не мог ада видя с просто око, а вечено ми трябва лупа... Стигам до извода, че явно аз съм причината да не мога да задържам хора покрай себе си, тогава защо въобще си задавам въпроса - why am i single, след като знам отговора ....
Питам се тези неща, изричам други и достигам до изводи, защотот страдам .. страдам, защото предполагах обратното за себе си, но не е така ... Все се поставям на кантар между това - искам да ме търсят много хора и искам да ме търсят точните и качествените хора ... Все се поставям между това искам да излезна на вън с някого, заради самото излизане или искам да излезна на вън с някого, заради самия него и това, което имаме помежду си като връзка .....
Чудя се дали пръст в тази моя затрудненост по отношение на приятелството не се дължи и на затвореността на хората, с които контактувам или просто аз не ги предразполагам .. дали аз ги обсебвам и говоря много, и центъра на внимание искам да съм аз, с моите екзистенциални проблеми и незабравими екзалтични преживявания, че не оставям място за дишане, камо ли за споделяне от другата страна .. или просто хората са такива, че не искат да споделят, предпочитата да го задържат в себе си, предпочитата да не го мислят, да не го споделят, така няма да има нужда да го преживяват ....
Трудно ми е и страдам.... страдам и ще продължа да страдам, докато нещата не се променят ...
Казвам си - мога и сама, казвам си - ще продължа напред, казвам си - ще видя свят, ще обиколя, ще се запозная с много нови хора и пак се питам И КАКВО ОТ ТОВА като няма с кого да го споделиш, като няма на кого да го разкажеш .....
Стигам до извода, че не съм перфектна, както много смятат... Стигам до извода, че имам толкова трески за дялане, колкото никога не съм предполагала и все още не мог ада видя с просто око, а вечено ми трябва лупа... Стигам до извода, че явно аз съм причината да не мога да задържам хора покрай себе си, тогава защо въобще си задавам въпроса - why am i single, след като знам отговора ....
Питам се тези неща, изричам други и достигам до изводи, защотот страдам .. страдам, защото предполагах обратното за себе си, но не е така ... Все се поставям на кантар между това - искам да ме търсят много хора и искам да ме търсят точните и качествените хора ... Все се поставям между това искам да излезна на вън с някого, заради самото излизане или искам да излезна на вън с някого, заради самия него и това, което имаме помежду си като връзка .....
Чудя се дали пръст в тази моя затрудненост по отношение на приятелството не се дължи и на затвореността на хората, с които контактувам или просто аз не ги предразполагам .. дали аз ги обсебвам и говоря много, и центъра на внимание искам да съм аз, с моите екзистенциални проблеми и незабравими екзалтични преживявания, че не оставям място за дишане, камо ли за споделяне от другата страна .. или просто хората са такива, че не искат да споделят, предпочитата да го задържат в себе си, предпочитата да не го мислят, да не го споделят, така няма да има нужда да го преживяват ....
Трудно ми е и страдам.... страдам и ще продължа да страдам, докато нещата не се променят ...